Директорът на руския Институт за национална енергетика нервничи за проваления "Южен поток"

Полагането на тръбите по морския участък от газопровода "Турски поток" ще започне през първите 10 дни на месец юни. Това съобщи на пресконференция заместник-председателя на "Газпром" Виталий Маркелов, съобщава 3е-News по информация на ТАСС.

"Дейностите в плитката част ще започнат през първата декада на юни", каза той. При полагането на тръбите на газопровода ще работят два кораба. Първите тръби ще бъдат положени от италианската компания Saipem. За целта тръбите за "Южен поток", които бяха стоварени край Варна, ще бъдат извозени към Турция за Турски поток.

Както по-рано съобщи ТАСС, в началото на месец май, "Газпром" даде заповед за започване на дейностите по строителството на газопровода "Турски поток". Изпълнителят на строителството очаква тази заповед от 1 декември 2014 г., когато президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от реализацията на проекта "Южен поток" и започва осъществяването на "Турски поток".

За разлика от "Южен поток", който предполагаше мащабно строителство на инфраструктура в Европа, проектът "Турски поток" ограничава строителството на газопровода по дъното на Черно море и газоразпределителен хъб на границата на Турция и Гърция. Цялата останала инфраструктура европейските клиенти на "Газпром" трябва да построят сами, припомня агенцията.

Saipem съобщи по-рано, че е получила уведомление от клиента South Stream Transport B.V. За възобновяване на работите по договора. "Saipem трябва да започне дейности по морския участък на газопровода в Черно море", заяви тогава компанията, цитирана от inews.

Неотдавна председателят на "Газпром" Алексей Милер съобщи, че началото на въвеждането в експлоатация на газопровода "Турски поток" е планирано за декември 2016 г.

Газовият холдинг запазва плановете си за старт на газопровода "Турски поток" през декември 2016 г., информира от своя страна РИА Новости. Днес членът на управителния съвет на "Газпром" Олег Аксютин отговори утвърдително на въпроса, дали се запазват плановете на компанията за завършването на строителството на първата част от газопровода "Турски поток" в края на 2016 г.

"Ние само спряхме дейностите (по полагането на тръбите в Черно море), сега водим преговори с всичките ни контрагенти”, каза Аксютин.

По-голямата част от маршрута на газопровода по дъното на Черно море съвпада с това на "Южен поток"."Турски поток" ще е с капацитет за 63 млрд.куб м природен газ, от които 47 млрд.куб м са предвидени за доставка до газовия хъб на турско-гръцката граница.

В свой коментар РИА Новости отбелязва още "Решението на Русия да постави точка в проекта "Южен поток" за мнозина в Европа беше като студен душ. Едно е да изпитваш търпението на Москва с гръмки заявления, друго е да видиш със собствените си очи до какво подобни нападки могат да доведат".

"Реализацията на "Южен поток" в създалите се условия е невъзможна. По думите на Владимир Путин, позицията на ЕК явно не способства осъществяването на този проект. Последната капка обаче стана мъчителният избор на България, която така и не успя да даде разрешение за начало на строителството в морския участък. В Москва прекрасно разбираха, че без такова разрешение да се започне строителство е най-малкото икономически неизгодно. А да стигне до българския бряг и да спре – това е просто нелепо. Тепърва да се търсят мотивите, по които Брюксел оказваше натиск над България няма смисъл.

Основният извод, който може да се направи сега, е, че еврочиновниците си играят своята игра, която няма нищо общо с истинската европолитика", отбелязва директорът на Института за национална енергетика в Русия Сергей Правосудов.

"Брюксел е най-проамериканската част от европейските елити и затова те принципно са против руския газ във всички негови форми. Ако имаха право на избор, те изобщо нямаше да го купуват. Въпросът е как биха живели хората и тяхната промишленост без газ. Но това ги безпокои най-малко от всичко. Те с болка признават, че руският газ им е нужен. Но когато се появи възможност да досаждат на "Газпром", те го правят с удоволствие. Още повече, страните в Южна Европа се оказаха неспособни да се защитят, за разлика от Германия. Тези страни погазиха своите интереси и се отказаха от изгоден за тях проект", казва Правосудов.