Опазването на околната среда ще осигури икономически растеж, убеден е екоминистърът Ивелина Василева

Опазването на околната среда не е препятствие за социално-икономическото развитие на страната, а важна предпоставка за осигуряването на икономически растеж, нови възможности за бизнеса, повече работни места, здравословен начин на живот.

Това уверение изрази министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, откривайки националната конференция „Околна среда - състояние и тенденции".

Василева декларира, че политиката на правителството се ръководи от принципа, че просперитетът на българското общество в дългосрочен план зависи от прекратяването на деградацията на околната среда.

Основен проблем на национално ниво е замърсяването с фини прахови частици, посочи екоминистърът, позовавайки се на Националния доклад за състоянието на околната среда 2015 г. Той включва верифицирани данни за 2013 г. и има за цел да представи състоянието на околната среда в страната ни.

83,55% от населението у нас е засегнато от замърсяването с фини прахови частици. За сравнение, в Европа в периода 2001-2012 г., този процент варира между 22 до 42%. Основен замърсител с фини прахови частици е битовото отопление - 59% от общото количество, изхвърляно в атмосферата. Причината се корени в изгарянето на твърди и течни горива.

„С цел осигуряване на добро качество на живот на гражданите, националните политики по отношение на околната среда са насочени към подобряване на екологичната устойчивост", коментира Василева. България се стреми към осъществяване на преход към зелена икономика, гарантираща растеж, защитава здравето на хората, осигурява работни места.

Един от най-важните приоритети на МОСВ, е намаляване на вредните емисии.

„Предвиждаме подпомагане на общините при изготвяне, актуализиране и изпълнение на общинските програми", посочи министърът на екологията. Тя напомни, че има финансиране по ОП „Околна среда" в размер на 120 млн. лв. за реализиране на конкретни мерки за намаляване на емисиите от превозните средства и замърсяване от битово отопление.

За намаляване на неблагоприятните ефекти, предизвикани от климатичните промени, се разработва стратегическа рамка за адаптация с климатичните изменения.

Екологичното министерство се стреми и към опазване и подобряване на състоянието на водните ресурси и ефективното им използване. ВиК реформата предвижда замърсителите да заплащат за нанесените вреди на природата.

Продължава изграждането на цялостна инфраструктура на отпадъците в страната. В тази насока се предвиждат мерки за използването на отпадъците като ресурси.

Докладът за България сочи още, че през 2013 г. акустичната обстановка в големите градове не е подобрена значително. В близо 73% от контролните пунктове в страната се отчита превишение в допустимите шумови нива.

До 2020 г. европейските страни трябва да рециклират 50% от отпадъците си. През 2012 г. България рециклира 25%, а през 2013 г. достига 29%.

Европа се стреми към намаляване на свръхексплоатацията на водите. България е сред страните със значими пресни водни ресурси. Нивото на тяхната експлоатация устойчиво намалява - от 10,1% през 1990 г. до 5,4% пред 2013 г. Това означава, че у нас няма стрес върху възобновяемите пресни водни ресурси.

Повече от 40% от реките в Европа са засегнати от дифузно замърсяване - от селското стопанство, индустрии и от бита. У нас 37% от реките са в много добро състояние, 53% са в умерено, а 10% в риск или много лошо.

България има напредък през последните 10 години, отбеляза изпълнителният директор на Европейската агенция по околна среда Ханс Брюнинкс, но все още има проблеми в екологичната сфера. Той лансира тезата, че трябва да обединим усилията си и политиките да се водят на ниво „Европа".

Според вицепремиера Томислав Дончев имаме нужда от екологично мислене. Той смята, че трябва да си даваме сметка, че всичко това, което правим, има ефект и последици. Ако ти изхвърляш токсини в средата, в един момент средата около теб става токсична, констатира Дончев.