Защитени ще са само спешните отделения, поясни зам.-здравният министър Ваньо Шарков

Всички лечебни заведения, освен спешните отделения, ще могат да се приватизират. Това стана ясно от думите на зам.-здравния министър Ваньо Шарков пред журналисти в НЗОК.

Шарков опроверга информацията относно 67 болници, които ще отпаднат от забранителния списък за приватизация. Той посочи, че не знае нищо за такъв списък.

По повод информацията, че гласят „Пирогов" за продан, Шарков посочи: „Не вярвам някой да иска да приватизира „Пирогов".

Зам.-министърът на здравеопазването поясни, че ще могат да бъдат приватизирани и отделни сегменти (отделения), не е задължително това да стане цялото. Спешните отделения са държавен ангажимент и няма да се приватизират.

„Отпушването на приватизацията дава възможност на частния капитал на инвестира в съществуващите лечебни заведения, а не непременно да прави нови", коментира Шарков.

От края на 2001 г., когато беше забранена приватизацията, досега в България имало построени над 100 нови лечебни заведения.

„Ние даваме възможност да бъдат насочени усилията на практика в съществуващите лечебни заведения, за да бъдат направени те по-добри за пациентите, като сме създали условия, които да защитят лечебната дейност", допълни зам.-министърът на здравеопазването.

Той изтъкна, че са записали изрично в закона, че дейността на едно лечебно заведение след неговата приватизация трябва да се запази същата.

Шарков подробно описа процеса, по който ще се действа и, по думите му, ясно е разписано кой взема решението.

Когато се касае за областна болница, решението се взима от Общото събрание, в което има представители на всички общини. „Не може да има никакво съмнение, че някой може да се опита задкулисно зад тези хора, които са собственици на капитала на лечебното заведение, да направи някаква приватизация", увери той и допълни, че не знае за какъв списък става дума и не е виждал такъв.

След като се заяви инвестиционно намерение, Общото събрание се събира заедно със Съвета на директорите на конкретната болница и взимат решение. След това то се внася в Здравното министерство, където трябва да бъде оценено и внесено за решение на Министерски съвет. Ако се прецени, че това е добро за болницата и пациентите, тогава кандидатът инвестира в това отделение. Инвеститорът трябва да посочи в инвестиционното си намерение какво иска да прави.

Какво ще печели, си е негов въпрос, според заместника на Москов. Важно било грижата за пациентите да е качествена.

Според него това няма да лиши държавата от възможността й да упражнява здравната си политика след приватизиране на държавни болници.

„Досега всички тези лечебни заведения нямаха право дори да продадат някакви бараки, които са се разпаднали", подчерта Шарков.

За пример той даде общинска болница, която в момента се приватизира с решение на общинския съвет и в момента инвеститорът там влагал 56 млн. лв. Не стана ясно обаче кое и къде е въпросното лечебно заведение. „Ако някоя община е готова да отдели такъв бюджет за своята си болница, аз лично не вярвам", изтъка Шарков.

Най-важно, по думите му, е контролът върху лечебната дейност да бъде увеличен спрямо сегашния и да се налагат други санкции там, където не се работи в полза на пациентите.

При извънболничната помощ може да стане най-лесно, защото наемателите на кабинетите могат да станат техни собственици, счита Шарков.