Докато Маковей предявява нагли претенции за несъществуващи малцинства у нас, българската държава мълчи за половин милион българи в Румъния

Повече права и гарантиране на отделен бюджет за циганите с румънско потекло в България, поиска румънският евродепутат Моника Маковей. Това се посочва в отворено писмо на бившия министър на правосъдието на Румъния и евродепутат Моника Маковей изпратено до премиера Бойко Борисов, министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министъра на образованието Меглена Кунева и Националния съвет за тристранно сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС.

„Миналата година към мен се обърнаха български граждани от румънски произход и ме информираха за трудностите на ромите с румънско потекло в България да изучават учебните предмети на румънски език. За втори път сигнализирам за тези проблеми. Всички живеещи в България румънци трябва да бъдат признати и да бъдат третирани като национално малцинство в съответствие с международното право”, се посочва още в позицията й.

Няколко неща стават ясни от позицията на Маковей. Първо, според нея циганите имат румънско потекло. Аз няма да навлизам в етноложкия дискурс на темата дали ромите са произлезли от румънците, или румънците от ромите. Само ще уточня, че явно за Маковей разлика между цигани и румънци няма, и по този въпрос с нея не само че няма да споря, но направо ще се съглася. Второ, след като писмото на Маковей е провокирано от български „роми-румънци“ (каквото и да означава това), очевидно България е на път да се сдобие с нови професионални доносници срещу себе си, отгледани и откърмени от българската държава. Трето, понеже нашата страна отдавна не е държава в истинския смисъл на думата, а разграден двор, очевидно и северните ни съседи, наред с всички останали, започват да хвърлят око на юг от Дунава и превантивно си „ограждат“ парче от нашия народ и земя.

Припомням, че на последното преброяване през 2011 г. у нас бяха отбелязани 891 румънци и повече от 300 000 цигани, но нито един „циганин-румънец“. В нашата страна наистина има отделна българска етнографска (но не етническа) общност, която говори смесен влахо-български диалект, който обаче по никакъв начин не може да се нарече румънски. Неговите носители са няколко хиляди души в Североизточна България и той е на изчезване. За сметка на това обаче в старите български земи в Северна Добруджа, Банат и Влашката равнина (в днешна Румъния) живеят повече от 500 000 българи, говорещи класически български език, и които румънската държава не признава за такива. Тя признава за българи само няколко хиляди наши сънародници в Банат.

Затова България би следвало да постави с пълно основане въпроса за спазването на техните права, които Румъния не зачита и не спазва. Ако не последва подобна реакция, очевидно действията на Маковей ще бъдат напълно оправдани и не би следвало да се учудваме от последващи, още по-абсурдни и нагли претенции. И то не само от румънска страна.

Костадин Костадинов