Присъдата му е изтърпяна чрез приспадане на задържането му под стража и домашен арест

След като се запозна с материалите по наказателното дело срещу Златомир Иванов и други лица, по което с решение на ВКС от 19.05.2016 г. същият е осъден и му е наложено наказание - 6 години и 6 месеца лишаване от свобода при „строг режим“ и след изискване на необходимите документи от МВР, НСлС и следствените арести, Софийска градска прокуратура установи, че присъдата на Иванов не подлежи на изпълнение.

С присъда № 37/13.02.2012 г., постановена по НОХД№ 2184/2010 г. на СГС, изменена с решение № 319/21.08.2014 г. по ВНОХД№ 941/2012 г. на Софийски апелативен съд, оставено в сила с решение № 371/19.05.2016 г. на ВКС по н.д.№ 844/2015 г., на Златомир Иванов е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С присъдата, на основание чл. 59 от НК, съдът е зачел и приспаднал времето, през което осъденият Иванов е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с мярка за неотклонение „домашен арест“. Присъдата е влязла в законна сила на 19.05.2016 г.

След получаване на присъдата в СГП, при извършената проверка на делото и от изисканите справки е установено, че на 06.02.2009 г. Златомир Иванов е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 115 НК, чл. 354а НК и по чл. 321, ал.1 и 2 НК. В същия ден е постановено задържането му от прокурора за срок до 72 часа. С определение от 09.02.2009 г. на Софийски градски съд, спрямо Златомир Иванов е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението на СГС е потвърдено от САС на 19.02.2009 г. 

Мярката на Златомир Иванов е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с определение от 06.10.2010 г. на СГС, потвърдено на 18.10.2010 г. от САС. В периода от 18.10.2010 г. до влизане в сила на присъдата (19.05.2016 г.) Иванов е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Общият период от време, през което Златомир Иванов е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража“ и „домашен арест“, покрива размера на наказанието, определено с присъдата.

При вземане на решение за привеждане на присъдата в изпълнение и наличие на търпим остатък от нея, СГП е приложила най-благоприятния закон съгласно чл. 2 ал.2 от НК и е съобразила Тълкувателно решение №1/2010 г. на ВКС, като е зачела времето на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ в съотношение 1:1 , като един ден „задържане под стража“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“ и един  ден „домашен арест“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“.  

Тъй като чрез извършеното зачитане наказанието се явява изтърпяно, СГП не е изпратила за изпълнение присъдата на Иванов и е уведомила за това Софийски градски съд.