На 29 и 31 юли

На 29 юли се навършват 99 години от смъртта на ген.-лейтенант Иван Колев.

Община град Добрич кани своите граждани утре от 10.00 ч. да почетем паметта на героя с едноминутно мълчание и поднасяне на цветя на неговата паметна плоча.

                На 31 юли нека положим цветя и на паметника на Стефан Караджа, който загина за свободата на България на този ден преди 148 години.

                 Иван Колев е роден през 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област. Рождената му дата все още не е напълно уточнена, тъй като в историографията се срещат датите 25 август и 15 септември. След като учи в родното си село и в град Болград, през 1884 г.  Иван Колев заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд. Година по-късно участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.). През 1887 г.  завършва Военното училище в София, произведен е в първия офицерски чин – подпоручик, и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва за двегодишно обучение във Военната академия в Торино, Италия. Военната си кариера продължава и след нейното завършване. През май 1902 г. Иван Колев е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. Две години по-късно е повишен в чин подполковник и назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция. През периода 1908–1912 г. той командва Лейбгвардейския конен полк. Първата балканска война го заварва като началник-щаб на Ямболския укрепен пункт. През ноември 1912 г. го назначават за началник-щаб на ІІІ-а армия, а през май 1913 г. – за началник-щаб на V-а армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

                По време на Първата световна война Иван Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа. Безспорна е и заслугата му за успешното приключване на Добричката епопея от 5–7 септември 1916 г. На 28 юли 1917 г. големият български пълководец е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, той заболява и на 29 юли 1917 г. умира във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.

                Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища. Продължава и работата по идеята за издигане паметник на прославения генерал в Добрич. На него големият български поет Иван Вазов посвещава своето стихотворение „Добруджанската конница“, Любомир Бобевски – баладата "Конникът генерал" и одата "Генерал Колеву!", а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, големият български белетрист Йордан Йовков пише разказите "Белият ескадрон" (1916), "Триумф" (1916), "Мустафа ачи" (1917) и "През езерото Туркойа" (1917).

             Стефан Тодоров Димов е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. През 1844 г. в търсене на препитание семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско, през 1846 г. се мести  в Лудогорието, а година по-късно се настанява за постоянно в Северна Добруджа – първоначално  в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, впоследствие в селата Бейдауд, Саръюрт и Потур и след 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин, а Стефан е негов помощник. Още с пристигането си в града той се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил веднъж по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния. От този момент започва и неговата революционна дейност.Той се записва като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.