Обектът е важен не само за българската, но и за европейската археология

Екип от френски археолози e посетил „Палматис“ по време на разкопките, които започнаха преди около месец, това съобщи проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на археологическите разкопки на обекта, цитиран от „Фокус”.

„Този район тук е изключително богат. Само на 30 км от тук е Залдапа и както се шегуваме с нашите колеги, съперничеството е благородно, защото проучвател там е проф. Георги Атанасов. Ние сме колеги и добри приятели. Но този обект (Палматис) бе оценен от археолози, Община Тервел, два пъти бе посетен от френски колеги археолози, които бяха възхитени. Една част от френските археолози са проучватели в Сирия. Когато видяха обекта, те бяха впечатлени и казаха: запазете го, защото той е важен не само за българската, но и за европейската археология“, каза специалистът. Той коментира един от най-важните и основни въпроси: как ще бъде охраняван обектът: „Варварщината, която виждаме преди 800, 1000 години, за съжаление продължава и до днес. Неблагоразумие ще бъде да се доунищожи това, което не е било унищожено от нашите предшественици. Затова се надявам, че Община Тервел ще предприеме абсолютно всички мерки, за да бъде спасен този изключително важен не само за науката, но и за този район обект, защото той е благодатен за онези поклоннически маршрути, които могат да бъдат сформирани, защото само от тук на 15 минути път се намира един от най-интересните скални манастири, които най-вероятно са съвременници на това, което ние виждаме тук, а също така те са били използвани и през Първото и Второто българско царство“. Проф. Попконстантинов заяви, че трудно би могло на този етап да се каже нещо за етимологията на думата „палматис“. Според специалистите градът е построен най-вероятно на място, където първоначално е имало пътна станция, прераснала по-късно в град. „Според колегата Сергей Турбатов тук първоначално е имало пътна станция за основен „магистрален“ път – Дуросторум (днешна Силистра)- Палматис-Марцианополис-Одесос. И по-късно тази пътна станция е прераснала в град. Но за всичко това ще можем да говорим по-убедително, когато проучим базиликата и сградите около нея“, каза проф. Попконстантинов. Той посочи, че за жалост иманярите са отнесли от обекта 90% от намереното. „Но тези 10%, които остават за нас, не че ние не разполагаме с металотърсачи, имаме солидни, но в църквата не сме открили до този момент нито една монета, защото простонародната поговорка е: беден като църковна мишка“, каза още археологът.