Маргарита Димитрова: „Аполония“ се прави всеки път с истинско посвещаване

32-то издание на най-големия фестивал на изкуствата е към своя край

С изключителни премиери, които любителите на изкуството ще видят през новия арт сезон, завършва 32-то издание на празниците на изкуствата „Аполония“. Според артистичният директор Маргарита Димитрова до момента е нямало издание, което да не започва и да не завършва с огромно вълнение, всеки път. Точно така и стартира седмицата на изкуствата – емоционално и със сълзи от вълнение Маргарита Димитрова обяви тазгодишният носител на наградата “Аполон Токсофорос”. Тя беше присъдена на поета и писател Иван Теофилов, който според г-жа Тодорова „носи в себе си българското и културно наследство“.

За силата и предизвикателството да се съхрани и  марката „Аполония“ и за емоциите в контакта с творците, ето какво още сподели арт директорът на фестивала за читателите на Burgas.utre.bg

Да се правят фестивали през последните години се превърна в мода. Как се поддържа нивото на една такава марка като „Аполония“?

С труд. Само с много труд и истинско посвещаване на фестивала и с абсолютна любов към изпълнителите и към публиката. А повярвайте ми, през последните години е все по-трудно и все по-трудно. Моите близки приятели, познати, ме питат защо толкова се притеснявам, не съм ли свикнала вече с това – нищо подобно. В организацията на всяко издание няма никаква рутина. „Аполония“ е нашият труд, жестоки нерви, голямо напрежение, от първия до последния момент.

Имахте ли събитие – фаворит в различните жанрове?

Никога няма да мога да отговоря на този въпрос, колкото и да искам. Всичко, което събрахме в тази програма е минало, обсъждано, разбирано. Много е дълъг периода наистина да се състави една такава пъстра картина от събитие.

Когато обявихте името на Иван Теофилов вие се просълзихте. Защо?

Защото да се докоснеш до такава страхотна фигура, каквато е Иван е наистина уникално. А ние не съзнаваме в краткия живот, който имаме на тази земя, с какви хора общуваме. Често не осъзнаваме самите те какво българско, културно богатство носят. Теофилов, който има нелека съдба в живота си, както всъщност всички големи творци, това е един любим учител на много поколения и на сегашните млади, бъдещи писатели. Те го обожават. Така му дават крила на него да изпълнява своята функция на вдъхновител и учител. Ето защо се вълнувам толкова, защото знам колко е тежка съдбата на всеки истински творец в България.

Защо решихте тази година точно той да е носител?

Никога няма конкретен повод да избираме носителя на наградата. Обикновено оглеждаме кой в момента нещо е направил. А той /Иван Теофилов/ на тези години издава автоантология. Той подбра своите може би най-любими стихове и издаде тази книга. И това ме оправдава. Аз отдавна мисля, че той трябваше да бъде на носител, а може би сега дойде точното време.

Колко бяха са премиерите в това издание на „Аполония“?

Повече от  15, и в киното, и в литературата, а дори самото откриване на фестивала беше една истинска премиера на концерта. Държим на тях защото сезона наближава, в Созопол ние представихме най-новото и най-доброто преди сезон. Имахме изпълнители в класическата музика, които за първи път свиреха сега, на „Аполония“, имаше филми, които бяха показани за първи път при нас, както и литературни вечери, с изключително много премиери.