Рискуваме зимнината, като купуваме петролни деривати

Много българи си задават въпроса защо в държава с традиции в производството на натурални продукти като оцета, се допуска да се предлагат с приоритет в търговската мрежа продукти, създадени по химичен път на основата на петролни деривати. Актуалната статистика за 2015 година на продажбите у нас сочи, че 56% от потребителите купуват оцетни заместители към 44% за тези, които избират натуралните оцети, съобщава „Стандарт”. Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите в голям процент не правят информиран избор, когато посягат към тях. Ако знаеха, че оцетните подкислители са субпродукт на петролната промишленост и най-големите им производители са гигантите "Бритиш Петролеум Кемикълс" и "Селаниз", надали щяха да изберат именно този продукт за трапезата си.
  Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните, като често над или под тях има и надпис, че това е "оцет". Потребителите посягат към имитацията, защото цената й е по-ниска, етикетът е атрактивен - с множество зеленчуци по него и големи надписи за консервиране. Многобройни оплаквания от потребители постъпват всяка година, в които гражданите споделят, че бурканите им със зимнина гърмят или се развалят. Въпреки това върху етикетите на оцетните имитации от години се поставят снимки на зимнина и буркани, а в надписите с големи букви пише - за консервиране.
 
Производителите умишлено заблуждават, бъдете внимателни!
 
Потребителите трябва да бъдат наблюдателни, когато посягат към рафта с оцетите. Въпреки, че вече няколко официални инстанции в лицето на Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното потвърдиха, че оцетните имитации не са годни за консервиране, самите им производители продължават да внушават обратното чрез етикетите и имената на продуктите си. Проучването на асоциация "Активни потребители" за етикирането на 25 продукта, закупени от големите търговски вериги в София и Пловдив, показа, че едва 4 от тях спазват правилата. Останалите 21 марки съвсем умишлено подвеждат чрез снимка на зеленчуци, буркани, зимнина и надпис "за консервиране", че този продукт има свойствата на натуралния оцет. Снимки на грозде или ябълки и думи като "оцетен", "винен" и "ябълков" пък целят директно да внушат, че това е оцет. Бутилките са 1:1 с тези на оригиналния оцет, дори много от тях ги превъзхождат, именно с цел потребителя първосигнално да посегне към по-луксозната, но по-евтина бутилка. Експертите са категорични, че ситуацията в големите градове е такава, а в по-малките населени места в страната нарушенията са в пъти по-големи и плашещи. Липсата на контрол от страна на държавните институции дава поле за изява на множество некоректни търговци и производители на оцетни имитации.
 
Хаос с контрола върху ментетата
 
По отношение предлагането на оцета и имитиращите го продукти е налице разнородност, както на компетентните контролни органи на национално равнище, така и на обхвата на техните компетенции. На определени етапи от веригата по производство и търговия на тези продукти може да се установи и припокриване на компетенции. Министерството на земеделието и храните трябваше да издаде наредба според Закона за виното и спиртните напитки още през 2014 г., с която да определи начините за контрол на пазара и координацията между отговорните институции. Към този момент такава наредба няма, а оттам липсва и ясна регулация на този пазар. На този етап не е установена специфична административна практика на КЗП конкретно по отношение на оцета и имитиращите го продукти. За сметка на това БАБХ и ИАЛВ имат административна практика спрямо контрола и получаването на сигнали и жалби от потребители.
  Еднозначно, както БАБХ, така и ИАЛВ определят имитиращите продукти (съдържащите синтетична оцетна киселина, като негодни за консервиране при приготвянето на "зимнина". Но не прилагат санкции за подвеждащите думи и снимки по етикетите им. Същите би трябвало да упражняват контрол и над консервните фабрики у нас, за които няма яснота какви продукти използват за консервиране и дали тяхната киселинност не надвишава допустимите за здравето 6%.