Засилен е контрола върху изпълнението на мерките за ограничаване на риска за пчелите

Във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 485/2013 на Комисията от 24 май 2013 г. и Регламент (ЕС) № 781/2013 на Комисията от 14 август 2013 г. по отношение на условията за одобрение на активните вещества клотианидин, тиаметоксам, имидаклоприд и фипронил и за забрана на продажбата и употребата на семена, третирани с продукти за растителна защита (ПРЗ) съдържащи посочените активни вещества, в България бяха спрени от употреба общо осем ПРЗ за обеззаразяване на семена. Земеделските производители на стратегически за страната култури - царевица и слънчоглед, бяха лишени от продукти за обеззаразяване на семена срещу икономически важните неприятели при тези култури - телени червеи и сив царевичен хоботник.

В доклад на Института по аграрна икономика от извършен научен анализ за въздействието на частичната забрана на използване на неоникотиноидни продукти за растителна защита върху земеделските производители в Р България, проведен за периода 2013 – 2015 г., се посочват следните негативни резултати за производителите на слънчоглед и царевица:

-           намаляване на средните добиви от слънчоглед и царевица;

-           нарастване броя и плътността на различните видове почвени неприятели;

-           увеличен размер на пропадналите площи, засяти с тези култури;

 Тези негативни производствени и икономически ефекти върху производителите на  слънчоглед и царевица се отразяват демотивиращо върху тяхното по-нататъшно функциониране като земеделски стопани. По този начин се отразяват и на производителите от други ЕС страни, които също приемат дерогации за да опазят своите земеделски култури. За периода 2015-2017 г. дерогации са приети в Румъния, Унгария, Дания, Англия, Литва, Латвия, Естония и Финландия.

В тази връзка, браншови организации на земеделски стопани официално поставят въпроса за разрешаване на ПРЗ за ограничена и контролирана употреба на територията на Р България, за обеззаразяване на семена срещу неприятели при царевица и слънчоглед. Предвид възможностите на агротехническите методи и биологията на сивия царевичен хоботник и телените червеи, обеззаразяването на семената остава единствената възможност за ефективен контрол на тези вредители при двете култури.

Във връзка със задължението за всички лица, съгласно Закона за защита на растенията, да поддържат в добро здравно състояние растенията и растителните продукти, които притежават, отглеждат, произвеждат или съхраняват и мотивирано искане за разрешаване на ПРЗ за ограничена и контролирана употреба от страна на неправителствени земеделски организации - Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциация на земеделските производители в България, становища на ИПАЗР „Н. Пушкаров”, Добруджански земеделски институт – гр. Ген. Тошево и Институт по царевицата – гр. Кнежа, Съвета по продукти за растителна защита (СПРЗ), основавайки се на:

1. Биологията на двата икономически важни вредителя при царевицата и слънчогледа - сив царевичен хоботник и телени червеи, а именно:

Сивият царевичен хоботник (Tanymecus dilaticolli) е повсемесно разпространен в страната и е основен неприятел при пролетните окопни култури. Плътността му е най-голяма в районите с карбонатни почви и типичен слабо излужен чернозем. Тава са районите на Дунавската равнина, Лудогорието и Добруджа.

Телените червеи (сем. Elateridae ) са повсеместно разпространени в нашата страна. Нападат всички видове култури – полски, зеленчукови, млади овощни дръвчета и водят скрит начин на живот. Основните повреди се нанасят от ларвите, на които цялото развитие преминава в почвата. При тях се наблюдават постоянни миграции, които са свързани с търсенето на оптимални условия за живот;

2. Обследвания, направени от инспекторите по растителна защита към Областните  дирекции по безопастност на храните (ОДБХ) и установените резултати, от които се налага извода, че разпространението и степента на нападение от сив царевичен хоботник и телени червеи представлява опасност за растенията, която не може да бъде овладяна чрез приложимите средства и методи в Добрата растителнозащитна практика;

3. Риск за нелегален внос и разпространение на неразрешени за пускане на пазара и употреба ПРЗ за обеззаразяване на семена в Р България, с цел опазване на земеделската продукция,

 Съветът по продукти за растителна защита на основание чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на растенията, разреши пускането на пазара на три продукта за ограничена и контролирана употреба през 2017 г. за обеззаразяване на семена.

На основание решението на СПРЗ бяха издадени три заповеди за разрешаване на ПРЗ за ограничена и контролирана употреба на територията на Р България на продукти с активно вещество: клотианидин,  имидаклоприд и тиаметоксам. Съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009, продуктите бяха разрешени с определени рестрикции и мерки за ограничаване на риска, а именно:

1. Посочени области, в които ще се употребяват тези продукти: Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, София-област, Търговище и Шумен;

2. Поставяне на уведомителни табели на площите, засяти със семена обеззаразени с разрешените два неоникотиноидни продукта.

3. Третираните с тези продукти семена, да не се засаждат, където има активна паша на пчели. Да се преместят или покрият пчелните кошери по време на третиране и по време на сеитба.

4. При сеитба да се използва техника с подходящо оборудване, с която да се осигури напълно инкорпориране на семената в почвата и минимизиране на отвяването на продукта от семената при засяване.

5. Третираните с неоникотиноидните продукти семена трябва да са напълно инкорпорирани в почвата, с цел опазване на птиците/дивите бозайници.

6. Да се отстранят разлетите/разпилените количества третирани семена, с цел опазване на дивите птици/дивите бозайници.

7. Да не се замърсяват водите с тези продукти за растителна защита или техните опаковки.

8. Третирането на семената да се извършва единствено в професионално оборудвани помещения за третиране на семена. В тези помещения трябва да се използват най-добри техники, за да се постигне максимално ограничаване на отделянето на прах при прилагането на семената, съхранението и транспортирането.

9. На основание чл. 63, ал. 3 от Закона за защита на растенията, до 14 дни след изтичането на срока на разрешаване на продуктите, лицата пуснали на пазара същите  продукти да уведомят ЦУ на БАБХ за пуснатите на пазара и за нереализираните количества от съответните ПРЗ и предоставят пълен списък на земеделските стопани – крайни потребители на продуктите.

10. Земеделските стопани се задължават да уведомят съответните областни дирекции по безопасност на храните за местонахождението и размера на площите засети с третирани семена, в десет дневен срок след засяването на семената.

 11. На основание чл. 112 от Закона за защита на растенията лицата, които употребяват продукти за растителна защита, уведомяват лично собствениците на пчелни семейства, разположени в землището на кметството по местонахождение на площите, които ще бъдат третирани, както и собствениците на пчелни семейства, разположени в граничещите землища, за датата и часа, в който ще се извършва всяко прилагане на продукта за растителна защита.

 Заповеди с № РД 11-657/27.03.2017 г., № РД 11-658/27.03.2017 г. и № РД 11-659/27.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ за разрешаване пускането на пазара за ограничена и контролирана употреба на територията на Р България на продуктите за растителна защита - Пончо 600 ФС, Сийдоприд 600 ФС и Крайцер 350 ФС, са публикувани на официалния сайт на БАБХ.

 С цел засилен контрол върху изпълнението на мерките за ограничаване на риска за пчелите, нецелевите организми, биологичното разнообразие и водите, предстои издаване на заповед на изпълнителният директор на БАБХ за извършване на внезапни проверки при земеделските стопани от инспекторите по растителна защита към ОДБХ в периода на обеззаразяване на семената и сеитбата на царевицата и слънчогледа. При проверките ще се следи стриктно за спазване разпоредбите на Закона за защита на растенията, съобщава сайтът на БАБХ.