Родолюбците поднесоха цветя на паметната плоча на Апостола на свободата в Еникьой

Членове и симпатизанти на ВМРО от Добрич, Балчик и Варна проведоха през изминалите почивни дни традиционната си експедиция в Северна Добруджа. Целта на пътуването бе да се установи състоянието на все още съхранени свидетелства за хилядолетното присъствие на народа ни в тази изконна българска земя – люлка на държавата ни на Балканите. Експедицията бе водена от народния представител от ВМРО и парламентарната група на “Обединени патриоти” Йордан Йорданов. В проучването на българското културно-историческо наследство в Северна Добруджа се включиха областният управител на Добрич Красимир Кирилов, общинските съветници от ВМРО в Добрич – Пламен Николов и Тихомир Маринов и в Балчик – Атанас Атанасов и Георги Георгиев, Ивелин Ройдев, Живко Костадинов – началник сектор “Военни клубове” – териториален отдел Варна. Посетени бяха общо десет обекта – доказателства за българския характер на Северна Добруджа през вековете – от Средновековието до средата на 20-тото столетие.

Първата спирка бе Мурфатлар, където е запазен скален манастир от 9-ти век. По стените на древната обител и до днес могат да се видят надписи, изписани с древнобългарски руни и на старобългарски език. Следващата спирка на експедицията бе международното военно гробище в с. Мирча вода, където са погребани костите на около 150 български войници, загинали за освобождението на Добруджа от румънска окупация през Първата световна война. Родолюбците от Добрич, Варна и Балчик поднесоха цветя и сведоха чела пред подвига на българските воини, положили живота си в името на идеала за обединение на Отечеството. Посетен бе и Бабадаг – един от възрожденските български градове в Северна Добруджа. В двора на тукашната църква “Свети Димитър” има две цивилни надгробия на местни българи, живели в средата на 19-ти век. В църковния двор през 1916 г. са погребвани и български войници, загинали за освобождението на Добруджа. През 1917 г. временното българско управление поставя бетонен пилон с надпис в прослава на отдалите живота си за Родината. Впоследствие нашия паметник е бил “дообогатен” с каменна скулптура, която съвсем “случайно” закрива кирилския текст.  Войнишките надгробия са унищожени напълно. На няколко километра от Бабадаг е и средновековната българска крепост Ново село /наречена от турците Ени сала/, позната от историческите извори, които категорично посочват нейния характер. Крепостта е имала охранителни функции през Първото и Второто българско царство. Според румънските историци обаче тя е строена чак през 14-ти век и е ... генуезка.

Както всяка година в дните около годишнината от рождението на Васил Левски, патриотите поднесоха цветя пред паметната плоча на Апостола в село Еникьой /днес Михаил Когълничану/, която бе поставена през 2011 г. по инициатива на ВМРО. Тук през зимата на 1866-67 г. Апостола е бил учител и е пял в местната църква. Паметната плоча е поставена върху сградата, в която се е помещавало училището /днес тя е превърната в здравен пункт/. Българската делегация бе посрещната от Михай Салтан - заместник кмет на община Михаил Когълничану. След поднасянето на цветя пред паметната плоча – барелеф участниците в експедицията се отправиха към църквата, в която е пял Левски. Иконите в иконостаса са от 60-те години на 19-ти век, рисувани от българските зографи от Тревненската школа Захария Цанюв и баща му Цаню Захариев. Надписите върху изображенията, естествено са на български. Експедицията посети и тулчанското село Аджигьол. Тук , в центъра на селското гробище се издига уникален български войнишки паметник, издигнат през 1918 г. Изграден е от камъни, във формата на пресечена перамида. Около паметника са били погребани 35 български войници, загинали през 1917 г. и 1918 г. по време на позиционната война с руснаците. Следа от отделните надгробия няма, върху гробовете на българските войници са извършени цивилни румънски погребения. Преди три години уредникът на Военното гробище Радослав Симеонов алармира, че паметникът в Аджигьол е застрашен от срутване – основата бе компрометирана. След направени постъпки пред епископията в Тулча е получено съгласие за реставриране на уникалния монумент. Средствата за реставрацията са осигурени с лични дарения от българката Юлияна Гианти. Така бе спасен този уникален български военен паметник. Запазена в относително добро състояние е и каменната маса, върху която са опявали загиналите български войници. Последната спирка в първия ден на експедицията бе Тулча – градът, който с основание си е спечелил славата на крепост на българщината през Възраждането. В една от къщите в стария български квартал е живял и видният български революционер и войвода Стефан Караджа. Мястото е обозначено с паметна плоча на български, но имотът в момента е необитаем и това затруднява достъпа до паметния знак.

Върху една от сградите в центъра на Тулча все още се вижда надпис, удостоверяващ изграждането на българското девическо училище през 60-те години на 19-ти век и посочващ имената на дарителите – българи. В съседство е храмът “Св. Георги”. В притвора, над входа на църквата четем отлично запазения надпис: „Тулча 1854 г., майя 20. Съзидан храм святаго великомученика Георгия спомоществованием народнаго болгарското общества”. Едва ли някой би могъл да оспори националната принадлежност на този надпис, категорично и недвусмислено доказателство, че Тулча преди век и половина е бил български град. По традиция в двора на църквата са погребани най-големите дарители, спомогнали за съзиждането на храма.

През втория ден от експедицията бяха посетени четири обекта. На около 30 км. югозападно от Тулча е разположено село Никулицел. Тук според мнозина български историци е бил Онгъла – укрепеният лагер на Аспарух, люлката на българската държава край Дунав. Отлично се вижда описаната от хронистите подковообразна долина, в която през 680 г. българите разбиват войските на Източната римска империя и завинаги се установяват на Балканите. В центъра на селото пък е църквата “Св. Атанас Летни” – най-старият запазен в автентичния си вид православен храм в Северна Добруджа. Той е умалено копие на Боянската църква. Строен е през 14-ти век от местен български феодал.

Последният обект в експедицията бе родната къща на поета Панайот Станчев или известен в северната ни съседка като Панаит Черна. Негова родственица посреща под чардака гостите на къщата-музей, която пази богат снимков и документален материал за живота и личността на румънския национален поет, живял във времето 1881 – 1913 г. Българинът е роден в село Черна, Мачинско.