Гробът на ген. Иван Колев тъне в бурени и забрава

Седем дни преди 100-годишнината от смъртта му

Гробът на един от най-славните пълководци на нова България -  ген. Иван Колев, тъне в бурени и забрава.  Само след седем дни – на 29 юли, ще се навършат 100 години от смъртна на освободителя на Добруджа от Русия, Румъния и Сърбия, но явно никой в държавата няма памет за големия патриот и родолюбец. Последният му дом е в парцел №8 на Софийските гробища, малко след църквата. До гроба на генерала се стига обаче през истинска джунгла от храсти и саморасли дървета, бръшляни и треволяци. Няма указателна табела, нищо не подсказва, че в парцела лежат тленните останки и на други български офицери и генерали. За упокойните места не се грижи почти никой. Едва няколко роми, които работят като гробари, си спомниха, че тук някъде е положен легендата на българското войнство. 

След доста търсене екипът на Faktor.bg попада пред гроба и паметната плоча на генерала. Мястото е потънало в изгнила шума, която никой не е почистил още от миналата есен. На самия гроб няма свежи цветя, само няколко вехнещи корена здравец. Никой не е палил скоро свещи, нито е преливал изсъхналата пръст. Такава е паметта към един от 

най-значимите герои от новата ни история

И когато човек стои пред този гроб на забравата, сякаш няма как да не се сети за лицемерния призив на лидера на БСП Корнелия Нинова. Само преди няколко седмици тя обяви гръмоглласно инициатива на младежите социалисти, които щели да се грижат и възстановяват войнишките паметници. Последният дом на този генерал беше най-добрият повод тази партия да докаже, че е българска и милее за истинските герои на Родината, още повече, че тази година се навършват 100-годишнина от смъртта на война. Но едва ли някой се съмнява, че и Нинова и цялата ръководна клика на „Позитано“ 20 ще се подложат на този тест за българщина, те едва ли ще споменат името на Иван Колев, а камо ли да се сетят за гроба му. Несъмнено, че за тях човекът, разбил и прогонил руските войски от България, е враг, защото за БКП и наследницата й БСП любовта и верността към Русия и Кремъл винаги са били на първо място. 

Покрай наближаващата годишнина смущаващо е, че и представящият се за патриот Красимир Каракачанов, в качеството му на военен министър, не се е сетил за последния дом на генерала. И вицепремиерът Валери Симеонов изглежда е забравил за генерала, макар миналата година лично той да стана основният дарител за завършването и откриването в Добрич на първия паметник на Иван Колев. От тази памет отсъства и столична община, която миналата година за 9-ти септември се пъчеше, че открили заедно с руското посолство паметна плоча на съветски войници, каквито никога не са убивани в България, след окупацията на Червената армия през септември 1944 година.
Когато говорим за Иван Колев няма как да не споменем, че житейският му път тръгва  от бесарабското село Бановка в Руската империя (днешна Одеска област, Украйна). Роден е  на 15 септември 1863 г., но през 1884 г. се връща в Старата Родина, за да отдаде живота си на нейната независимост. Върхът във военната му кариера е участието в настъплението на Трета армия в Добруджа - в битките при Куртбунар, Кочмар и Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин. По командването му са пленени хиляди неприятелски офицери и войници – руски, румънски и сръбски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав.
На 2-и август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор. Паметни остават и до днес думите му произнесени на 4-и септември 1916 г. пред строената българска конница. Към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? 

Ще ги бием и прогоним както всеки враг, 

който пречи за обединението на Българи!”

Само година по-късно - на 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява от изтощение и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София в Централните гробища, зад църквата в парцел 8.

Георги Чунчуков от Добрич е един от инициаторите посветил през последните години усилия за възраждане на името на големия пълководец и изграждане на паметник в негова чест.

„От исторически справки става ясно, че на 29 юли 1946 г. е била последната панихида в памет на ген Иван Колев на гроба му. Той няма наследници, съпругата му го надживява. В годините на комунизма името му потъва в пълно забвение. При комунистите няма как човек разбил и прогонил руснаците от нашите земи да бъде герой“, казва пред Faktor.bg Георги Чунчуков. По негови свидетелства гробът на генерала е открит през 2010 година, като за това 

изключителна заслуга има Никола Григоров,

който издава и първите исторически изследвания за Иван Колев. 

„Григоров започва издирването на гроба, почти всички следи са били заличени, но с помощта на поддържащи парка успяват да установят къде точно е бил положен. Никола Григоров с лични средства възстановява паметника на гроба му, и на него дължим днес, че все пак я има снимката на генерала, плоча с кръст и изписаното му име“, разказва Чунчуков.

„Тъжно е, че в цяла България трудно се намират родолюбци, които милеят за паметта към герои като Иван Колев. А в същото време виждаме как Русия възстановява имперския си инстинкт.  Затова има и толкова проруски партии у нас. Кремъл иска да си възстанови влиянието, което са имали от столетия в страната ни и в Европа. Путин не иска да бъде запомнен като генерален секретар на комунистите, а като император на нова Русия. В същото време, този манталитет в Западна Европа е изживян и няма подобно имперско мислене. Но Путин има силна пета колона в България, но няма да успее да ни прилапа в Евразия. Тъжното е, че много българи продължават да бъдат под руско въздействие“, казва Чунчуков и разказва за осуетената на този етап гражданска инициатива столичното СОУ „Максим Горки“ да възстанови първото си име – „Ген. Иван Колев“.
„Направили сме петиция с аргументи, защо трябва да бъде възстановено името „Ген. Иван Колев”. На учителския съвет обаче е взето друго решение. 67 души са гласували против нашето предложение.  Аргументите им бяха, че ген. Колев е военен и не може един военен да е патрон на училище. Това не е вярно, защото този българин е дал военна клетва пред кавалеристите. Той казва, че е готов да даде живота си за родината. И го е направил. В същото време е срамно, че въпросното училище и възпитаниците му трябва да се „гордеят“, че патрон им е спорен писател, който до последно поддържа зловещия режим на Сталин”, казва Чунчуков. Родолюбецът все пак вярва, че българското ще надделее, а главите на русоробите ще отрезнеят.

Васил Василев

faktor.bg