Проведе се в Аграрния университет - Пловдив

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев взе участие в конференцията „Храни 2030 - изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните и хранителните системи“, която се проведе в Аграрен университет в Пловдив. Събитието се организира в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС под егидата  на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Европейската комисия.
Участие в конференцията взе еврокомисарят по здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис, генералният-директор на ГД “Научни изследвания и иновации” в ЕК - Жан-Ерик Паке, министърът на образованието Красимир Вълчев, представители на Европейската комисия и водещи авторитети в сферата на храните и хранителните системи, селското стопанство, здравето и биоикономиката. Конференцията бе посветена на научните изследвания и иновациите като двигател на трансформацията на хранителните системи. Делегатите на конференцията приеха декларация относно ролята на научните изследвания и иновациите за трансформация на хранителните ни системи. Иновативни проекти в сферата на храните бяха представени на специално създаденото в АУ-Пловдив хранително изложение “FOOD 2030 Village”.
Eвродепутатът Владимир Уручев заяви на форума, че работи върху редица инициативи за развиване на предприемаческия дух и умения сред българските ученици и студенти, и това, което може да потвърди е, че младите хора са "трансформаторите” на бъдещето, тези, от които зависи промяната. „Те поддържат духа на творчеството и иновациите и лесно усвояват новите технологии. Нещо повече, младото поколение е по-осъзнато относно опазването на околната среда и бъдещето на нашата планета.“, допълни Уручев.
Той подчерта, че младите хора вече прилагат на практика това, което трябва да изградим като нов подход - по-голяма съгласуваност между селското стопанство и други свързани с него политики - климат и околна среда, научни изследвания, иновации и технологии, енергийна и ресурсна ефективност, храни. Според него днешните глобални предизвикателства, свързани с изменението на климата, недостига на ресурси и нарастващото население, са твърде взаимосвързани, за да се търсят самостоятелни отговори. „Трябва да съберем всички ресурси заедно, да прилагаме междудисциплинарен подход обвързващ всички заинтересовани страни, ако искаме да изградим устойчиви агро-хранителни системи. Без съмнение ролята на знанието, иновациите и технологиите ще бъде от решаващо значение за осигуряването на едно устойчиво бъдеще.“, изтъкна евродепутатът.
Като член на Европейския парламент той обръна специално внимание на загрижеността на гражданите и очакванията на обществото относно бъдещето на селското стопанство. Според него хората настояват бъдещата ОСП да отговаря на по-всеобхватните обществени потребности, свързани със защитата на околната среда и осигуряването на обществени блага. „В ролята си на потребители, гражданите се интересуват откъде произхождат техните храни, как се произвеждат, дали са здравословни и хранителни. Те стават все по-чувствителни по въпроси, свързани с хранителните отпадъци, хуманното отношение към животните, антимикробната резистентност, преминаването към по-устойчиви диети и алтернативни източници на протеини и др. Като създателите на политики, трябва да изслушаме тези опасения и да осигурим по-голяма амбиция в новата ОСП“, коментира Уручев.
Той е категоричен, че трябва да се намери точния баланс между по-високите изисквания на потребителите и способността на земеделските производители да отговорят на тях.
Владимир Уручев поздрави европейския комисар Карлош за осигуряването на безпрецедентно увеличение на финансирането за научни изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. Една десета или 10 млрд. евро от общия бюджет за следващата програма за научноизследователска дейност - "Хоризонт Европа" (общ бюджет 100 млрд. евро) ще бъдат насочени към проекти в тези области.
По думите на Уручев това ще даде възможност на земеделските стопани, научноизследователска общност, академичните среди, малките и средни предприятия да пренесат научните изследвания и иновациите от “лабораториите на полето” и в самата агро-хранителна верига.