Готови ли са роднините на жертви на серийни изнасилвачи и убийци да видят най-големите си страхове да се разхождат на улицата след 20 г. в затвора

Знаех си. Дошло е времето на празните приказки, за които обществото ни още не е пораснало. След като миналата седмица в парламента заговориха за връщането на смъртното наказание, което вече коментирахме няма как да се случи, днес вицепрезидентът Маргарита Попова реши, че в дневния ред на обществото трябва да влезе коренно различна тема. Край на доживотния затвор без право на замяна.

Според нея доживотен затвор без замяна е "нехуманно и конкуриращо се тежко, нечовешко и само репресивно със смъртното наказание".

В известна степен бившият правосъден министър Попова има право, крайните наказания не са модерни, но какво да кажем тогава за страни като Съединените щати. Там всеки щат има собствено законодателство, а смъртната присъда е едно често практикувано наказание.

Е, разбира се че САЩ е огромна държава, а ние сме една шепа народ. Но знаем, че тази шепа по-скоро би приела мнението на тези, които настояват за смърт.

Далеч съм от мисълта, че България скоро ще стане втора Норвегия. Там терористът Андерш Брайвик, който уби 77 души, получи само 21 години затвор! И това е максимума в страната.

Максималната присъда се вписва във философията на норвежката съдебна система, която, както иска и нашият вицепрезидент е насочена към превъзпитание на престъпниците. Засега в Норвегия няма нито един затворник, който да е в затвора от повече от 21 години. Дали Брайвик ще стане изключение и възможни ли са подобни изключения, ще научим след 20 години.

Дотогава вероятно и нашето общество ще е готово за подобен дебат. Защо след като вицепрезидента твърди, че премахването на това наказание е тема актуална от 8 години, досега никой не я е предложил на обществото?

Също така интересно е да разберем, защо темата трябва да стане популярна 4 месеца, след като България стана арена и жертва на международния тероризъм?

Наскоро гледах едно интервю на вицепрезидента. В него тя обясни как иска да съживи и да осмисли поста на вицепрезидента. Трудна задача. Поставена на глас става вече невъзможна. И въпреки това е похвално. Все пак е Попова е юрист с дълъг опит, който знае какво прави, но дали усеща какво искат хората? Доколко една подобна тема може да направи мястото на вицепрезидента по-значимо? Аз се съмнявам.

Не мисля че обществото у нас е готово да стане по-демократично от това, което вече е. Съмнявам се, че всички тези роднини на жертви на серийни изнасилвачи и убийци биха се съгласили да видят най-големите си страхове да се разхождат на улицата след 20 години в затвора.

Та нали само преди няколко месеца обществото категорично отрече леките присъди. С цената на множество протести беше премахната възможността за споразумения с шофьори, причинили смърт при катастрофи. Роднините на жертвите често изпадат в крайности, но именно те едва ли биха застанали зад тази президентска идея.

Именно в крайностите на нашето общество се крие невъзможността на това предложение.