Само 6 месеца тя е отказала гражданство на 316 души

Темата на днешната ми позиция, дами и господа, е простичка. Това са едни изявления на вицепрезидента Маргарита Попова за даване на българско гражданство.

Тази седмица стана дума, че тя отказала на важни големи хора, както и обясни своя отказ със своите думи. Своите мотиви за отказа ги изложи пред нас. Напомням ви, че тази седмица президентът наложи вето върху Закона за инвестициите, който изисква четири милиона, за да стане български гражданин, да инвестира четири милиона – за мен е една безумна цифра това, което беше направено от Плевнелиев.

Но сега да ви дам цифрите, преди да кажа мнението и оценката си.

За периода 22 януари 2012-та до май 2012-та вицепрезидент Маргарита Попова отказала издаване на указ за промяна на гражданство на 316 души. От тях на 302 души е отказано по предложение на министъра на правосъдието; за 8 човека отказът е по решение на самата Попова. За тези 302-ма, които, пак ви напомням, минават през ДАНС, минават през служби, през външни министерства, през други служби, които преценяват дали тези хора не са търсени по света, всичко наред ли е, правят някаква справка. Приемам аргументите на държавните институции.
Но другите, които са одобрени и са предложени на Попова, позволете ми да ви напомня, че тя не дава гражданство. Това право й е предоставено от президента. Президентът е човекът, който може да го прави, той го е дал на вицепрезидента, както и помилванията. Но в крайна сметка това е един формален акт. Има държавни институции, които проверяват, гледат, докладват, събират информацията. Не може да е по прищявката на един човек да направи някой българин или не. Подписът на хартията е неин, но зад този подпис стои трудът на български институции.

Трима от осемте са направили дарения за по 100 000 лева или 100 000 евро и въз основа на това са поискали да получат българско гражданство. Два от отказите са на предложения на спортното министерство за състезатели по борба и хокей на лед от Армения и Словакия, след като не е установено, че тези лица имат забележителни реални постижения.

През 2012 година Попова отказа гражданство и на бизнесмен от саудитската кралска фамилия - сега, този пък ако няма пари и не е сериозен инвеститор, не знам кой е; както и синовете на високопоставен руски политик.

Ето какво казва вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова: „Гражданство с пари не се купува. Не съм човек, който ще продаде авторитета и имиджа на България. Подписвам укази само когато са налице условията в закона. Трябва България да има интерес от такива хора и тези хора най-напред да се почувстват съпричастни като част от този народ и нация. Когато не са налице тези условия, гражданство не се дава”.
Януари 2013-та казва тези думи.

Сега вижте, дами и господа, европейска и световна практика, как го правят другите държави, които нямат чак толкова добри вицепрезиденти като Попова.
Инвестиции за постоянно пребиваване или получаване на гражданство:
В Естония – 64 000 евро;
В Унгария – 150 000 евро – 300 000 лева;
В Германия – 500 000 лева - 250 000 евро и 5 работни места да открие човек;
Испания... Говорим Германия и Испания – големи водещи европейски силни икономики, най-многолюдните държави; хора, които нямат демографски проблеми в кризата.
Испания – 250 000 евро;
Гърция – 300 000 евро;
Ирландия – 300 000 евро или 75 000 евро в иновации;
САЩ и Канада по един милион долара;
Македония – 400 000 евро;
Албания – 200 000 евро;
Черна гора – 500 000 евро.

Казвам ви държавите, които са тук на Балканите, за да видим съпоставката.
20 държави, в това число Канада, САЩ и Ирландия, предлагат статут на постоянно пребиваващи чужденци, евентуално и гражданство, постепенен е пътят, в замяна на значителни инвестиции в местната икономика. В Австрия примерно това нещо го правят от 1985 година.

Унгария обмисля промяна, според която правото на постоянно пребиваване и гражданство ще получават и инвеститори, купили унгарски дълг от 250 000 евро. Не да открие работни места, а просто да си купи ценните книжа от държавата, да даде някой лев на страната с хартийки.
Испания пред имоти над 160 000 евро обмислят. И това не е чак толкова скъп за техните цени.
Сега действащите закони за българското гражданство и чуждестранни инвестиции предвиждат облекчена процедура за получаване на гражданство срещу 200 000 лева. Има такива дейности. Тази мярка е насочена предимно към богатите бизнесмени от Русия, Китай, Близкия Изток.
Малки страни като Антигуа и Барбуда, например, с население от 90 000 души, очакват през три години по тази програма в хазната да постъпят поне 185 милиона долара.

Извън кръга на чужденците, доказали български произход, законът у нас предвижда и даване на гражданство за особени заслуги към страната на спортисти, артисти и на изявени личности в други сфери. Дава тази възможност законът. Едни от най-старите култури в Европа – и Англия, и Франция, и Испания, и Германия, както виждате, приемат имигранти, дават гражданство, привличат хора не само заради инвестициите, които носят, макар че те са много добре с инвестициите и със стандартите си. Ако за нас са жизнено важни тези 5, 10, 20 работни места и тези 200-300 хиляди или милион лева, за тях не са чак толкова, но дори те по-лесно дават от Маргарита Попова.

Второ, при този демографски срив аз си мисля, че цялата държава, не просто президентът, трябва да седне и да реши как попълваме бъларите, които губим всеки ден. Защото имиграцията продължава. Можем ли да привлечем тези от Одеса, украинските бесарабски българи; можем ли да дадем повече на македонските българи, които се чувстват българи, а там са преследвани за това; може ли да дойдат други хора, каквито и да са, и да станат български граждани. Защото понятието за гражданство в 21 век не е етническо. Понятието за гражданство е гражданско, политическо. Ти си гражданин на тази страна, когато работиш за нея, когато допринасяш за нейното добруване, за нейното благополучие, когато плащаш данъците си тук, когато децата ти растат и се образоват тук и поемат твоя бизнес.

Това е идеята за съвременното разбиране за националност. Как така ще проверяват и ще определят колко си патриот и какви отношения показваш към страната, а да донесеш парите си тук да ги инвестираш, а да започнеш бизнес тук и да дадеш хляб и работа на други твои съграждани – това не е ли уважение, това не е ли любов към тази страна?

Сега, когато сме в криза; сега, когато стотици хиляди напускат България, защото не знам на този фон какви са тези думи на вицепрезидентката, ама да ги чуем тези на терминал 2 какво казват като си слагат българския паспорт в джоба веднага след паспортния контрол и казват “повече не ни трябва”. Да чуем колко е важно това гражданство за тези, които заминават. Ако някой иска да дойде тук, да инвестира и да работи, трябва да отворим широко вратите. Да, не трябва да са бандити и престъпници, има ДАНС за това; да, трябва да са почтени и сериозни инвеститори – има служби, които да проверят тези инвестиции, да го разберат; да, разбира се, че те ще дойдат защото сме член на Европейския съюз, за да имат този паспорт и възможността да работят, да правят бизнес, да се развиват свободно в 27 европейски страни - естествено, че заради това.

Едва ли ще знаят химна и “Изворът на белоногата” наизуст от първия ден. Но всяка страна търси свежа кръв и имигрантите в нея – тези, които пристигат и носят със себе си други опити, друга култура, друга кухня, ако щете, те правят богата, те правят пъстра, те правят различна.

Ние сме се вкопчили в байганьовския идиот... не знам, не ние, така ми звучи изказването и акциите на вицепрезидента Маргарита Попова, но какво, трябва да сме с мустаци и да носим мускали с розово масло, та да сме българи ли?  Този от Саудитска Арабия няма да отвори бизнес и няма да инвестира пари ли? Или това, че е арабин я дразни?

Не знам. Струва ми се, че трябва да помислим внимателно за имиграционната политика. Трябва да компенсираме демографската криза по някакъв начин и най-лесният е да внесем жители тук в България. Селата се обезлюдяват, хората напускат, кадърните ги няма, парите са малко. В Америка всяка година влизат милиони и получават гражданство. Америка, която е водеща икономика на света, в която никой да не отиде да работи нищо, десетки години напред е богата, с висок стандарт и щастлива.

Ние тук се правим, не знам, нямам представа на какво.

Не знам дали е най-голямата тема от седмицата, но мен лично ме подразни това високомерие на вицепрезидента Маргарита Попова. Не е тя да решава кой става за българин и кой не.
Малко се позабрави това президентство напоследък. Такова усещане имам.