Историята е тази, която ни учи не само на духовност и култура, а и как да запазим и пренесем през вековете ГОРЯЩ ПЛАМЪКА на БЪЛГАРИНА ПЛАМЕН ГОРАНОВ

"Съжалявам, но това не е моят герой! Нищо лично, Светъл да е пътят му и дано душата му намери покой!
Но.... Геройство ли е самоубийството? Нали уж се бием в гърдите, че сме християни, че вече сме гражданско общество .... По мое скромно мнение, обаче, самото самоубийство е наказание, не геройство. То е личният ад, който сам си причиняваш. Отнемайки живота си се лишаваш от толкова много неща, които ти предстоят, които можеш да постигнеш градивно.
Не са страшни страшните, страшен е страхът ! Страшна е апатията. Страшно е отчаянието. Страшно е да не срещаш разбиране и подкрепа. Страшно е да нямаш близки, за които да виждаш смисълът да живееш. Много страшни неща има..... Включително и това, да няма кой да даде адреса ти на прокуратурата.... И защо толкова внимание само на Пламен? Защо не направиха дарителска акция за другия мъж от Раднево, баща на много деца, които няма с какво да преживяват? Човекът още е в клинична смърт, някой да е чул от какво има нужда? А някой да чу нещо за мъжа от Велико Търново? А, пардон! той бил шизофреник, значи не става за национален герой.
Най-страшното всъщност е, че дефицитът на истински герои поражда жалки актове, натрапени ни от медии и ошашавено правителство в оставка като национално геройство... Кофти заключение, но дрогата не прощава никому. Затова Пламен не е моят герой! Не искам децата ни да следват примера му. Не искам да постигат мечтите и целите си, без да знаят пътя за постигането им. Не искам да изгарят в името на криворазбрани каузи, които тълпата приема буквално, без да си дава сметка за личните трагедии или безсилие и употребявайки ги за "политическа демонстрация".
Колко достойни и известни българи си отидоха от този свят. Защо не обявиха национален ден на траур и за тях?"

Преди няколко дни написах този статус на стената си във Фейсбук. Провокативно за едни, абсурдно - за други. Провокативно, защото въпреки протестите, всички още спим. След петстотингодишен стаж е много трудно да се събудиш без външна намеса. Абсурдно, защото единици имат смелостта да се изправят срещу тълпата, развяваща в лицата им виртуалното знаме.

След десетките коментари на статуса, във форуми и разговори с близки и приятели, се запитах трябва ли да го изтрия. Не. Не трябва. Той постигна целта си. Показа, че има будни хора. Убеди ме, че не трябва да късаме крилата на по-младите след като приемат някого за герой. Така да е! Нека бъде герой. Защото днес, повече от всякога имаме нужда от нови, актуални герои. Необременени от миналото. Героите са тези, които определят границите на стремежите на хората. А коя съм аз, че да им ги отнемам?
По-мъдрите са казали, че избирайки героите, ние определяме идеалите си. Идеалите определят самите нас. Не е нужно да унищожаваме борбения си дух, каквото и да е проявлението или формата му. Но не е нужно да сравняваме героите си с чужди, те са си наши, български.

Българският светоглед е като компас. За да излезеш от мрака сега и да тръгнеш по верния път завинаги, са нужни точен компас и фенер. Компасът е налице, а вместо фенер имаме ГОРЯЩ ПЛАМЪК. Български! Името му е ПЛАМЕН ГОРАНОВ. Той не е чешкия Ян Палах. Колкото и случайни или неслучайни съвпадения да ни препращат назад във времето, към чешкия студент, не е нужно да повреждаме компаса си. Защото само ако е точен, ако е БЪЛГАРСКИ, би ни извел през всички трудности на правилния път. Само така би окрилял всяко следващо поколение към единение, възход и добруване на нацията ни, правейки ни равни с всички велики световни идеологии, а не копиращи от тях. Така, както е било в славните времена преди нас – времената на цар Симеон, на Паисий, на поп Богомил, Левски, Раковски, Ботев и всички други велики българи, които почитаме като герои и чийто пример следваме.

Нелепо е да наричаме Пламен Горанов българския Ян Палах? Нелепо е, не само защото идеите и целите им са различни, а защото звучи толкова нелепо, колкото ако наречем Левски – българския Гарибалди или Стоичков – българския Марадона. Те са българи! Не чехи, не италианци, не аржентинци. Българи! Наричаме ги просто Левски и Стоичков - нашите герои. И цял свят свързва имената им с България.

Историята е завещание към идните поколения. Тя не е учебник. Не трябва да я копираме от други народи, не трябва да я преиначаваме и пренаписваме както ни е угодно. Трябва да я завещаем за тези след нас такава, каквато е била. Трябва да й се възхищаваме и най-вече да я помним, защото е като учител – учи ни да бъдем добри, да бъдем мъдри, да четем повече, да търсим знания, да обичаме семействата и Родината си, да не забравяме, че сме българи! Учи ни също да отворим очи и да видим и чуждите истини, да признаваме грешките си, да сме храбри и честни като предците ни, дали живота си, за да живеем в една по-добра България.

Историята е тази, която ни учи не само на духовност и култура, а и как да запазим и пренесем през вековете ГОРЯЩ ПЛАМЪКА на ПЛАМЕН ГОРАНОВ.

БЪЛГАРИНА ПЛАМЕН ГОРАНОВ.

А, тя, историята ни, е пренаписвана толкова пъти, че именно сега е момента да освободим бъдещите поколения от въпроса:

"Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора..."

Нашето БЪЛГАРСКОТО мото трябва да бъде:

"От днес нататък българският род
история има и става народ!"

Защото бъдещето започва от всички нас.

УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ТЕБ!