Нито признахме ромите за равни, нито пък те се напънаха да са такива

Трупове и кръв заради дим и пушек. Доживяхме да станем свидетели и на това.

Преди време един познат психолог ми каза, че ценностите отдавна са минало и кабинета му се пълни повече отвсякога. Прозвуча ми зловещо. Днес си давам сметка за разпада не само на ценности, но и на тоталното отсъствие на уважение към биологичната ни същност.

Сухите факти звучат така: 67-годишният бивш военен Иван влязъл в двора на съседите си и открил стрелба. На място е загинал 26-годишният Кирил, а 28-годишната му сестра, 56-годишната им майка и 22-годишен приятел на семейството били простреляни. Те са откарани в "Пирогов", където въпреки усилията на лекарите по-младата жена и майка й починаха. След стрелбата стрелецът се прибрал вкъщи и се е прострелял. Той също бе транспортиран в болница, но и той почина, сутринта.

Да порасъждаваме. Колко чест и достойнство остана у военните ни съграждани?

Мнозина с умиление си спомнят как само преминаването на униформен по улицата от българската армия предизвикваше възхищение в очите на пешеходците.

Години след падането на "желязната завеса" тези защитници на страната ни се превърнаха в ненужни същности. Пращаха ги по специализации, преквалификации и какви ли още не измишльотини с цел адаптация в цивилния живот.

Нито една от така прилаганите позитивни практики не може да замени адреналина от военната служба. В този век на динамика и напрежение липсата му понякога е повече от пагубно. Спусъкът става мек, изстрелите без задръжки и самоубийствата сред тези хора са често срещано явление.

Когато думата уволнение стане факт за служителите с пагони, безпътицата е другото име на живота им.

Как един бивш военен си купува къща в цигански квартал при положение, че мрази етноса или етноса идва при него?

Колко сиво вещество трябва да ти е останало в главата, че да застреляш като краставо куче дори един човек?

Ние винаги сме критични до болка към нашите сънародници, които в режим на злоба наричаме мангали. В случая оставам без думи от цинизма на Иван Калмуков, който уби дори себе си.

А какво се случва със семейството на човека, един Бог знае? И сега четем и слушаме за циганска вендета. Голяма пропаст отвориха в отношенията ни толкова споменаваните двадесет и три години декорация, пардон, демокрация.

Нито ги признахме за равни, нито пък те се напънаха да са такива. Такава е жалката истина.

Пропаст пълна с хули, псувни, неплатени сметки за ток и мургави гласоподаватели. А те пак са на тезгяха.