Надявам се, през новата 2014-та година, някак си капка мъдрост да осени Вас и вашата партия, коалиционните Ви партньори с вкус към скъпи хотели и пране на пари и Вашият премиер, който явно има проблем с комуникацията.

Г-жо Манолова, изминалата година ни научи на много неща. Нас, които отдадохме времето си на това да протестираме срещу безумните Ви назначения, депутати със съмнителна репутация, следствени заместник председатели на народното събрание, гастролиращи из пет звездни хотели шефове на етични комисии и т.н. Научи ни, че търпението е израз на достойнство, само ако срещу нас седят достойни хора. Защото глупостта, г-жо Манолова трябва да се бие -

винаги, навсякъде, при всеки удобен момент глупостта трябва да бъде мачкана. Научи ни, че един ден, няколко месеца или няколко години не могат да променят държавата ни, но един миг може да промени нас. Ние, които останахме в България осъзнахме, че не сме част от вашата картина. В тази ваша картина ние сме гласоподаватели, данъкоплатци, мизерници, които се интересуват само какво ще сложат на масата и как ще си платят сметките - незначителен пълнеж, съществуващ за да Ви осигури 4 безгрижни години на парламентарни закачки и гастроли по сутрешни блокове. Колко изненада предизвика у Вас, вашият председател, вашият премиер и вашите коалиционни партньори фактът, че ние сме нещо повече? Какво стъписване настъпи, когато улиците се изпълниха с хора, чието съществуване отразявахте само по време на избори?

Г-жо Манолова, нека започнем отначало. Ние сме тези, които няма да Ви оставят да спите спокойно, ние сме тези, които ще държат да знаят кой, кога и защо. Ние сме тези, които са заедно вече много дни и много вечери, без да имаме нужда да се броим. Ние сме народът и точно колкото тежи Вашият глас, толкова тежи и моят. Но вие не ме чувате. За вас аз и хилядите като мен сме к**рви на Бойко, кучета на ДСБ, подлоги на Сорос и лакеи на Прокопиев. Опорните точки Ви го говорят.

Г-жо Манолова, вероятно двамата ще си пожелаем еднакви неща в празничната вечер. Може би и двамата мечтаем за едно и също. Разликата е, че аз съм свободен от партийни пристрастия и обещания към банкери и лафкаджии. Има една китайска мъдрост, която гласи „Ако пълната победа на противника е неизбежна и аз вече не мога да воювам, остава ми или да се предам, или да преговарям за мир, или да избягам. Ако се предам – това е пълно поражение. Ако преговарям – поражение на половина. Ако избягам – аз все още не съм победен”. Пожелавам ви смелостта да избягате и свободата да го решите.

Честита Нова Година!

Теодор Михайлов

гр. София

30.12.2013