Историята на Свети Валентин

Живеех в Рим през третото столетие от новата ера. Това бе много, много отдавна! По това време Рим бе управляван от император на име Клавдий. Аз не харесвах император Клавдий и не бях единственият! Много хора споделиха моите чувства.

Клавдий искаше да има голяма армия. Той очакваше мъжете доброволно да се включат в нея. А много от тях просто не искаха да се бият. Не искаха да оставят съпругите и семействата си. Както може би сте предположили, не много мъже се записаха в армията на императора. Това разяри Клавдий неимоверно. И той измисли нещо безумно...

Римският император Клавдий II издава заповед за забрана на браковете. По това време ерата на разцвет на Римската империя била към края си. Липсата на добри администратори довела до чести граждански ежби. Просветното дело упадало и търговията залиняла. От Северна Европа и Азия готите, славяните, хуните, турците и монголите усилили набезите си по границите на империята. Империята се била разраснала прекалено много, за да може да се защитава срещу външната агресия и вътрешния хаос на съществуващите сили. Това наложило набирането за войници и офицери на все повече дееспособни мъже. Когато Клавдий се възкачил на императорския трон, той смятал, че женените мъже са по-привързани към семействата си и от тях не можели да станат добри войници. И за да постигне обратното, той забранил брака.

... Помисли си, че ако мъжете не бяха женени, те не биха възразили да влязат в армията. Така Клавдий реши да не позволява повече сключването на бракове. Младите хора негодуваха срещу този жесток закон. Аз си мислех, че всичко това е абсурдно! И не подкрепих заповедта на императора!

Споменах ли, че бях свещеник? Едно от любимите ми занимания беше да бракосъчетавам двойки. Дори след като император Клавдий оповести своя закон, аз продължих да изпълнявам церемониите - тайно, разбира се. Беше наистина много вълнуващо. Представете се малка стаичка, осветена от няколко свещи, само с булката, младоженеца и мен вътре. Ние шепнехме тайнствените думи, като през цялото време се ослушвахме за стъпките на войници.

Една нощ наистина ги чухме. Беше ужасно! Слава Богу, двойката, която бракосъчетавах, избяга навреме. Аз бях заловен. Хвърлиха ме в затвора и ми казаха, че наказанието ми е смърт...

Валентин, един обикновен епископ, виждайки болката на младите влюбени, ги срещал на тайно място и ги свързвал с тайнството на брака. Клавдий научил за този "приятел на влюбените" и наредил да го арестуват. Императорът, впечатлен от чувството за достойнство и силните убеждения на младия свещеник, се опитал да обърне вярата му към римските богове, за да го спаси от сигурна екзекуция. Валентин отказал да приеме римските богове и дори се опитал да обърне императора към християнската вяра, съзнавайки напълно последствията.

...Аз се опитах да остана бодър. И знаете ли какво? Случиха се чудни неща. Много млади хора дойдоха да ме посетят в затвора. Те хвърляха цветя и бележки през прозореца на килията ми. Искаха да зная, че и те като мен вярват в любовта.

Един от тези млади хора бе дъщеря на човек от затворническата ми охрана. Нейният баща й позволи да ме посети в килията. Понякога седяхме и говорехме с часове. Тя ми помогна да поддържам духа си. И се съгласи, че съм постъпил правилно, като пренебрегнах заповедта на императора и продължих с тайните бракове. В деня, когато трябваше да умра, аз оставих на приятелката си бележка, в която й благодарях за приятелството и лоялността й. И се подписах: "С любов от твоя Валентин"...

Докато Валентин бил в затвора и очаквал своята участ, той се запознал със своя тъмничар, Астерий. Тъмничарят имал сляпа дъщеря. Астерий го помолил да излекува дъщеря му. С вярата си Валентин чудодейно възвърнал зрението на момичето. Точно преди да го екзекутират, той поискал от тъмничаря перо и лист и изпратил на дъщеря му своето прощално послание "С любов от твоя Валентин" - думи, които се увековечили. Така Валентин станал светец покровител и духовен наставник на един ежегоден празник. Той бил почитан от младите римляни, които на 14 февруари изпращали на момичетата, които харесвали и искали да ухажват, написани на ръка любовни послания. На поздравителните картички се появило името "Св. Валентин".

... Вярвам, че тази бележка сложи началото на обичая за разменянето на любовни съобщения за Свети Валентин. На тази дата всяка година хората мислят за любов и приятелство. И когато се сетят за император Клавдий, те си спомнят как той се е опитал да застане на пътя на любовта, и се смеят - защото знаят, че любовта не може да бъде спряна!

Картичката Св. Валентин се популяризирала с разпространяването на християнството и в наши дни се празнува по цял свят. Една от най-ранните картички е била изпратена през 1415 г. от Чарлс, дук на Орлеан, до неговата съпруга, докато той бил в затвора в лондонския Тауър. Картичката се пази в Британския музей.

Вижте още 50 български песни за любовта (видео)