Друг крайно любопитен факт в речта е споменаването на Румъния, България и Дарданелите

На 3 октомври 1941 година в Берлин Адолф Хитлер произнася реч, в която от своя страна обяснява причините за войната с Русия. Речта на Хитлер е забележителна по няколко особено любопитни причини: в нея той казва това, което и неговите генерали на съда в Нюренберг потвърждават, а именно че Сталин е готвел нападение срещу Европа. С други думи, коварно нападение в пълно нарушение на договора Молотов-Рибентроп. Особено важен момент за тия събития е факта, че това мнение е разработено подробно от руснака Виктор Суворов в неговата книга «Ледоразбивачът», добре известна на българските читатели.
Друг крайно любопитен факт в речта е споменаването на Румъния, България и Дарданелите и как тези два еднакво кръвожадни хищника - Хитлер и Сталин - са се надлъгвали в стремежа си за нови териториални завоевания докато Хитлер е решил да даде урок на Сталин. Следва речта с последващ коментар.
Винаги с мисълта да огранича размерите на войната, в 1939 година аз реших да направя нещо, което вие, скъпи партийни другари, знаете колко ми беше трудно. Тогава изпратих моя министър в Москва. Това беше най-трудния начин да преодолея чувствата си. Но когато милиони хора зависят от това, чувствата трябва да Вие знаете най-добре колко честно и открито аз държах на нашите задължения и отговорности. Нито в нашата преса, нито в митингите ни имаше лоша дума за Русия. Нито една дума срещу болшевизма. За съжаление, Русия не спази нейни те задължения и отговорности още от самото начало. Резултатът от това беше предателство, което унищожи цяла североизточна Европа. Вие знаете най-добре какво значи да гледаме мълчаливо как финландците бяха смачкани и как аз се чувствах като войник да стоя и да гледам как една могъща държава се опитва да доминира една малка. Въпреки това аз запазих мълчание.
Аз взех решение едва когато видях, че Русия е стигнала до там, че да тръгне срещу нас, и то в момент когато ние имахме само три дивизии в Източна Прусия, където вече имаше 22 съветски дивизии. Постепенно ние разбрахме, че на границата ни  Русия строеше едно след друго летища.
Аз бях принуден да се безпокоя, тъй като за небрежност в историята няма извинения, като например да твърдиш в последствие, че това, което е станало, не е било възможно или че не е било за вярване. Днес аз оглавявам държавата и затова съм отговорен пред германците и и тяхното бъдеще. По тая причина аз бях принуден да предприема отбранителни действия, но през август и септември миналата година един факт стана съвсем ясен: съглашение с Англия, което щеше да включи цялото Луфтвафе, стана невъзможно, понеже зад гърба ни стоеше държава, готова да тръгне срещу нас в такъв момент. Ние едва сега разбираме докъде са стигнали техните приготовления.
Аз исках още веднъж да изясня проблема и затова поканих Молотов в Берлин. Той постави пред мен четирите добре известни условия. Първо, Германия трябва най-после да се съгласи, че Русия трябва да ликвидира Финландия, тъй като се чувства заплашена от нея. Н:ямах друг избор, освен да откажа.
Втолрият въпрос засягаше Румъния, а именно дали Германия ще гарантира защитата на Румъния срещу Русия. Аз потвърдих толва и не съжалявам – аз виждам в генерал Антонеску честен мъж, който държеше на думата си.
Третият въпрос засягаше България. Молотов настояваше Русия да запази правото си да изпрати армейски части в България и по тоя начин да й даде гаранции. Това би означавало същото, което се случи с Естония, Литва и Латвия.
Четвъртият въпрос се отнасяше до Дарданелите. Сталин искаше да има там бази. Не е изненада за никого, че Молотов се опитва днес да отрече това. Той заяви това си желание, но аз го отхвърлих. Това ми изясни нещата и по-нататъшните ни разговори бяха безрезултатни. Опасенията ми се потвърдиха.
След това аз продължих да наблюдавам Русия. Всяка дивизия беше отбелязвана внимателно и бяха взети съответните мерки. Положението през май беше вече толкова опасно, че аз повече не можех да игнорирам мисълта за конфликт на живот и смърт. По онова време аз поддържах пълно мълчание. Още по-трудно ми беше да мълча по отношение на моите войници, които стояха на източната граница на Райха и не знаеха какво става. Но дори и една дума да бях казал, аз нямаше да променя плановете на Сталин. Най-малката възможност за изненада щеше да струва живота на стотици хиляди наши другари. Затова запазих мълчание когато най-после реших аз да направя първата стъпка. Когато гледам врага да се цели оръжието си в мен аз няма да чакам той да напусне спусъка.
Това беше най-трудното решение в живота ми и затова не трЯбва да остане тайна как се стигна до там. Така човек опира до съвестта си, до доверието на народа, на оръжието и на Всевишния, защото той не помага на бездействието, но благославя този, който е готов за борба и прави жертви за съществуването си.
На 22 юни сутринта започна най-голямата битка в историята на света. От тогава минаха около три и половина месеца и затова аз заявявам следното: всичко върви по план. Това, което заявявам днес, го правя, защото нашия враг е разбит и никога няма да се изправи на крака. Неговата мощ беше насочена към Европа и за съжаление повечето хора си нямаха ( и днес нямат) представа за това. Това щяха да бъдат за втори път пълчищата на Чингиз Хан. Това че тази опасност беше премахната ние дължим на смелостта, издръжливостта и саможертвата на германските войници, както и на нашите съюзници. За пръв път в Европа стана нещо като събуждане. На север Финландия е нация-герой, защото се надява на собствената си сила, храброст и упорство. На юг Румъния се бори, водена от смел водач с бързи решения и се възстановява от най-тежката криза за една страна. Така битката се води от Арктика до Черно море. Нашите войници се бият натози фронт заедно с финландци, италианци, унгарци, румънци, словаци, хървати и испанци, белгийци, холандци, датчани, норвежци и дори французи...
Коментар от преводача. Много често в дискусиите за войната изпъква идеята, че разпадането на комунистическата империя на Съветска Русия е пряко последствие на Втората Световна война. Най-голяма заслуга обаче за това епохално събитие има продължаването на военния комунизъм в сталинска Русия  с огромна армия и амбиции за тържество на комунистическите идеи в целия свят. Милитаризираното съветско общество унищожи всяка възможност за нормален живот и в крайна сметка изчезна, както всяка империя, разтегнала амбициите си повече от възможностите си.
Жертвите от войната, плод на двете чудовища Сталин и Хитлер, се изчисляват грубо на около 20 милиона само за Съветския съюз. Това обаче не е пълната картина: ранените и осакатените спрямо убитите се изчисляват три към едно (3:1), тоест около 60 милиона. Съветските градове и села са пълни с инвалиди, които съветската власт игнорира и крие по провинцията по време на празници или тържества.
Страната е съсипана, а икономиката й е срината. Сталин знае това много добре – до там го е довело коварството му и затова праща на следвоенния парад Жуков на бял кон – фарс върху развалините.
Някои днес сравняват експанзионизма на Путин с този на Хитлер. Прибързано сравнение – Путин е ученик на Сталин по природа и по обучение в КГБ. На него с последни сили се кланят и българските социалисти-комунисти.