Всякакви звезди и звездички побързаха да се снимат с изкуствени бради

Как само се променят нравите! До преди буквално няколко години се гордеехме, че сме дали на света единствения по онова време травестит с брада. Азис тържествуваше като най-популярния в страната изпълнител и обясняваше почти свенливо в десетки интервюта, че богати бизнесмени били готови да плащат двоен хонорар само и само да пее по рокля на частните им партита. Манията по превъплъщенията на брадатия блондин стигна такива висоти, че когато излезе да пее на Евровизия (да, на Евровизия!!!) по костюм, вместо с рокля, мнозина разочаровано обвиниха избора му на сценично облекло за провала на Марияна Попова. Той ли се уплаши, организаторите от българска страна ли се уплашиха, но лошото чувство, че нерешителността на Азис прецака една готова родна сензация, остана. Защото какъвто и глас да има дадено изрусено дебело момче, облечено по панталон, то си остава само това – изрусено дебело момче.
И сега цялата тази истерия по Кончита Вурц. Вероятно същите богати бизнесмени, които преди броени години са надцаквали пачки само и само нашенският ромски славей да им пее по рокля, сега вият на умряло за православните ценности и края на Европата. Жириновски гали душите им с носталгични разсъждения как ако Червената армия бе останала навремето в Австрия, сега такива изроди нямаше да виреят.
В същото време победата на брадатата австрийка искрено забавлява света. Всякакви звезди и звездички побързаха да се снимат с изкуствени бради, а прочути мъже, които така или иначе си имат брада – като Ръсел Бранд, например, се снимаха по рокли. Това е шоу, бе хора! Не е повод мрачни възрастни партийни функционери да коментират упадъка на моралните устои. И не на последно място, за да победи Кончита, за нея са гласували десетки хиляди хора от всички държави-членки на този сам по себе си странен и смешен формат. Така че очевидно на тия, дето сега се възмущават, им е необходимо да научат поне две неща: първо, че не е лошо да се пробват да развият малко чувство за хумор. И второ, че светът е шарен и свободен, колкото и да не им се ще, и че повечето хора са достатъчно нормални, за да го разбират. Накратко: колкото и да й се подиграваме на Евровизията, не е лошо да извлечем някои поуки от нея.