На извънредните парламентарни избори на 12 май миналата година за партиите, които днес олицетворяват опозицията на сегашното управление – ГЕРБ, РЗС и СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите“, ПП „Свобода и достойнство“/ днес в Реформаторския блок/, са гласували общо 1 465 870 избиратели. За управляващите в момента - Коалиция за България, ДПС и подкрепящата ги "Атака" са гласували общо 1 602 488 избиратели. Дали избирателите на „Атака“ са гласували партията да се събере с БСП и ДПС не знам и няма откъде да знам. Но дори и да приемем, че не са гласували затова и извадим техните гласове, то общо гласувалите само за БСП и ДПС са 1 343 007. С други думи - в България има формирани ДВА ИЗБИРАТЕЛНИ БЛОКА. Единият, който се центрира около БСП и втори, който би трябвало да се центрира, поне според изборните резултати от миналата година, около ГЕРБ. В момента двата блока се намират в относително равновесие, отново според резултатите от изборите през миналата година. Предимството на първия блок – около БСП, ДПС и Атака идва от това, че той е относително единен, с ясно очертани общи интереси. Същото за съжаление не може да се каже за блока, който по брой на гласоподаватели се лидира от ГЕРБ. Партиите от т.н. Реформаторски блок близо година водят война срещу своя потенциален и логичен от гледна точка на изборните резултати от 2013 г., партньор – ГЕРБ. Защо го правят? Отговори много. Някои казват - от глупост. Други – от неопитност. Трети – от обслужване на интересите на първия блок – този на БСП. Четвърти пък смятат, че реформаторите могат сами и обират смеха на околните. Пети действат като сепаратистите от Донецк и Луганск – правят си своя „народна република“, смятайки, че така ще шашнат света. Но независимо защо го правят, е очевидно, че противопоставянето им на ГЕРБ отслабва силата на опозиционния политически блок в България, който при повече политически разум и култура би могъл да бъде първи блок и да управлява страната. 
Европейските избори са една възможност за премерване отново на относителната тежест в българския политически живот на двата блока. Навремето ги наричахме комунистически и антикомунистически. Не знам как се наричат днес. Първият – на БСП, ДПС и Атака все повече подчертава своята източноазиатска принадлежност особено на фона на агресията на Русия в независима Украина. Вторият – на ГЕРБ и Реформаторите, въпреки взаимните търкания, подчертава и отстоява европейската и натовска ориентация на страната. 
Ако вторият блок – този на ГЕРБ и Реформаторите, спечели повече гласове на европейските избори, то ще има всички основания да иска предсрочни парламентарни избори аргументирайки се, че съотношението на силите в обществото е вече променено. Ако обаче не спечели повече гласове, това ще бъде поредна обеца за опозиционните уши, които цяла година бяха запушени за гласа на разума. За съжаление тогава ще трябва да мечтаем по-скоро да дойде следващата година. Та белким тогава разумът ни посети навреме. 

А карикатурата е на моя приятел Любомир Михайлов!