Малко въпроси преди неделя

Само три партии имат гаранция, че ще изпратят депутати в Брюксел

Влязохме в последната седмица преди изборите – ей я неделя къде е. И е време да се запитаме какво стана през изтеклите двайсетина дни – в смисъл, случи ли се нещо изобщо или с други думи: защо ги ручахме жабетата.
Какво знаем със сигурност? Първо – само три партии имат гаранция, че ще изпратят депутати в Брюксел, тоест нищо не се е поместило отпреди старта на кампанията. Второ – милиони левове се изляха в медиите за агитация и пропаганда, като най-много похарчи новият политик. Ма това ние си го знаехме, че така ще стане. Трето – социологията абсолютно откровено се използва като инструмент в предизборната битка и само от името на дадена агенция знаеш какви резултати ще предвиди на основните играчи. И тук нищо ново. Четвърто – Йосиф Кобзон пя за БСП. Пак. Пето – май вярна ще се окаже прокобата, че след Костинбродската афера от миналата година и всички мръсни ходове, които изпълзяха покрай нея, вече никой скандал не може да трогне сърцата и умовете на заинтересованата публика. Която сама по себе си също прогресивно намалява. (Затова и толкова хилаво заглъхна опитът да се разпали скандал около откраднатата кореспонденция на Иво Прокопиев с екипа на медиите му. Да оставим настрана, че в самата кореспонденция нямаше нищо укоримо – просто диалог и работна дискусия за отразяването на един огромен и безспорно сътворен от правителството проблем с ЕРП-та. Основното тук е, че резистентността на обществото към скандали извади на показ цялата наивност на управляващите, които бяха се подготвили с опорните точки още преди изтичането на хакнатия мейл. Високопарните им приказки, че са отвратени, някак смешно изкънтяха като празна ламарина на фона на тоталната незаинтересованост от целия фарс). Така че от цялото „боцкане“ (по думите на класика ББ) с клипове, срещи с избиратели, пърформанси, заклинания и прочее простотии, очевидно не произтече съвършено нищо ново.
Тогава за какво да внимаваме оттук нататък, освен за крайните резултати, разбира се? Първо – ще оцелее ли Реформаторският блок, или ще се окаже, че е това, което изглежда – механична конструкция с цел аритметично сборуване на малки групички гласоподаватели, санким прескочат въпреки лумбагото през високата летва на входа. Второ – какво ще стане с националистическите формации, които напоследък никнат като БЗНС-та по време на преход? Един срив на избори ще ги разсее ли на вятъра; ще отстъпят ли място на друга нова формация (ББЦ?) или ще се преструктурират, за да продължат офанзивата? И трето – ще оцелее ли барековата клоунада, която събира куцо и сакато, както и осигурена чрез звонк псевдо подкрепа, и се крепи единствено на прокламации и платен медиен шум?