Историята най-добре знае как да въздаде възмездие

Имам много приятели евреи. Или много приятели цигани. Или сирийци. Обаче... и т.н.

Фразата, която започва с “имам много приятели”, винаги е вход към расистко и дискриминационно мислене. Сега ще почнем да чуваме: "Имам много приятели комунисти. Обаче..."

Естествено е обществото да търси възмездие. Още повече, че точно онези, които свалиха правителството на кликата “Станишев” - хората от площада - бяха ругани, подигравани, обиждани. Заради неща, които в тяхната ценностна система не дават повод. Заради остроумие, гражданска позиция, цивилизованост. И е нормално сега да отговарят на наглото корупционно управление и с презрение, и със сарказъм, и с отмъстително припомняне на събитията от последната изгубена година.

Но... Но ако сега дадем воля на възмездието /”Имам много приятели комунисти, обаче...”/, никога няма да се измъкнем от страшния капан на разделението. Некадърното, нагло и продажно правителство на БСП, ДПС и "Атака" оставя след себе си не просто опустошена и ограбена страна, с рухнал престиж и фалирала икономика. Това управление оставя след себе си болно общество и злобно-разделена нация. Истината е, че по този начин никой не би успял да издигне и утвърди нов национален идеал. Затова онези с разкривените от злоба лица /”контрапротестиращите”, които дори сега са готови да изпълзят и да закаканижат, че им трябва още един шанс/ трябва да бъдат забравени, а заблудите трябва да бъдат наказани с опрощение.

А възмездието – историята знае най-добре как да го въздаде. За мястото си в българската история разрушителите не са и помисляли, заети с грабежи и деструкции. Затова нека припомним разни аналози. В средновековната ни история има могъщ, амбициозен, интелигентен и пресметлив болярин. Боляринът Мицо /било едно от най-разпространените мъжки имена!/. Домогнал се до трона и за една година разсипал държавата. Когато почувствувал безизходицата, заграбил хазната и избягал в тогавашния Брюксел. Народът го наказал, като изличил името му. Вече никой не кръщавал детето си Мицо. Впрочем, казват, че чавдарците-другари на Станишевия баща галено му казвали Мицо.

Няколко имена наверно ще изчезнат от тезауруса на българските назовавания. Представяте ли си днес някой да нарече детето си Сергей? Или Моника? Или Делян? Това е истинското възмездие. А ние да броим не приятелите си комунисти. Да броим приятелите домакрати. Те са, които ще извадят страната ни от блатото.