Без съмнение политическата класа е изправена пред сериозно предизвикателство

По това време преди 25 години стартира полетът към свободата за цял един народ. Вярно е, че не се получи съвсем както я мислихме, но в живота пълно щастие няма – както на ниво индивид, така и що се отнася до държавите и тяхното управление.

Съгласявам се с тезите за криминалния Преход, осъществен не както страните от Вишеградската четворка, а по-скоро по руски образец. Обществото се разслои, социалната диференциация е по-изразена от всякога. Липсва средната класа (или ако я има тя е доста слаба и крехка) която е белег за развитие и растеж. Хората живеят що годе нормално единствено в столицата където имат някаква възможност да се хранят и обличат нормално, децата им да получат равен шанс за адекватен живот, сходен донякъде с цивилизационните модели от запад, които настойчиво копираме.

Без съмнение политическата класа е изправена пред сериозно предизвикателство. На портата хлопа вторият Преход – икономическият – този който ще ни позволи да живеем като европейци.

Безусловно Голямата промяна имаше и своите достойнства. Веднъж завинаги направихме цивилизационния си избор – пазарна икономика, в условията на членство в ЕС и НАТО. С всичките и кривици демокрацията разцъфтя и позволи свободата на волеизявление, участие в избори, мнение в електронните медии и печата. Днес пиша тези редове без да се притеснявам, че агентите на ДС ще почукат утре в 6ч. за да ме отведат в посока Белене или Старозагорския. Всичко това се постигна с огромните усилия на дисидентите дали живота си – в пряк и преносен смисъл, в битката с комунистическата система. Тяхната жертва позволи да се караме във Фейсбук за мача на Кобрата или поредната издънка на националите.

Както казват историците – нужно е да минат поне 70 години за да пишем и четем обективно историята. Четвърт век е наистина много малко за да дава глобални оценки и заключения. Но можем да помним, да помним и да знаем. Кой честно се бори за своя народ и кой се опитва да се пришие към успеха, да си напише фалшивата биография. По подобен начин десетина година след комунистическия преврат „активните борци“ срещу фашизма бяха близо 300 хиляди. Това при не повече от 9 хиляди партийни членове.

Та и днес същата работа със смешните напъни да разни мижитурки да се изкарат поборници за свобода. Да се чуди човек защо Живков изкара толкова време ако наистина имаше чак такава явна съпротива срещу тоталитарния режим.

Това са размисли и страсти на един млад човек, щастлив да живее във Европейския съюз, в България на западните ценности и морал. Ако не сме ги стигнали още, вярвам че тепърва поемаме по правия път.

И така: честит 18-и ноември. Истинският първи митинг на демократичната опозиция! Днешният 17-и бе просто комунистическа мимикрия, в каквато старите ченгета опитват да ни вкарат от време на време. Но не им се получава.