Борисов и управляващите дадоха първия изстрел в сражението за нормализация на очуканата ни от БСП и ДПС държава

Слушам внимателно дискусиите около гласуване на държавния бюджет за догодина. Разбира се, говорим за първото четене, тоест все още нищо не е разписано и договорено. Тепърва предстои по-внимателно разхвърляне на най-важния закон в комисии, следват сериозни анализи и диалог между власт, депутати, синдикати и общество.
Знаем добре, че политиката е изкуство на възможното – според потребностите и ситуацията. Тя е една безкрайна битка за надмощие на доброто над злото (по възможност). Неразривна част от тази борба е разпределението на благата и ресурсите в една страна. По силата на обществения договор, който сме сключили както помежду си, така и с държавните институции ние поемаме ангажимента да сме лоялни граждани, срещу което властта има грижа да ни създаде среда и възможност за спокоен живот и популация.
Горе-долу така звучи на теория действието, което на практика грубо казано пресъздава разпределянето на порции – само че не за вечеря, а за цялостното хранене през следващата година. Отново има един старейшина, в чиито ръце е последната дума – той държи хляб и нож. В съвременните условия този човек е премиерът, направил и невъзможното да сформира кабинет, който да гласува този бюджет. Иначе отивахме на избори със сгрешените разчети на Орешарски и Чобанов. Самият факт, че съвсем скоро ще можем да се поздравим с фиксирани за догодина приходи и разходи е впечатляващ. Особено като си припомним безвластието и анархията, царящи в администрацията само до преди няма и два месеца.
С този акт Борисов и управляващите дадоха първия изстрел в сражението за нормализация на очуканата ни от БСП и ДПС държава. Дори спечелиха първата битка, войната едва сега започва.