Някога, като ме арестуваха от ДС, едно от първите две неща, които куките счетоха за важно при обиска в дома ми бяха:

1. Дали радиото Рига, което бях си купил с мизерната си лекарска заплата е настроено на вълните на ВВС и
2. Откъде бях намерил споразумението от Хелзинки, в частност т. нар. „Трета кошница“.
Макар че ченгето видимо беше разочаровано загдето не чу да се разнесе гласът на вражеската радиостанция от немощното ми радио, в обвинителният акт все пак присъстваше обвинението, че аз, зловредният враг на народа, лекар по професия, е разпространявал вражески и клеветнически твърдения срещу народната власт и, че е слушал вражеските радиостанции, които впрочем бяха заглушавани зверски. А най-опасното се оказа това, че съм се осмелявал да изисквам спазването на Хелзинкските споразумения, които са били подписани от комунистическа България и, естествено, никога на са били спазвани.
Питам се сега, с днешна дата, кои са тези хора, които се обявяват днес за Хелзинкски комитет, къде са били тогава, когато Доктрината Брежнев се опитваше да изиграе Запада и частично успя, като продаде свободата на своите евреи срещу значителни субсидии в долари, а и изобщо знаят ли за какво е ставало дума тогава, в тези мрачни времена? Дали някой от тях някога се е застъпвал за защитниците на човешките права по този договор в Хелзинки? Аз платих със затвор обсъждането на глас на тези споразумения с мои близки и следователят Коцев (впоследствие юрист и масон в новите обстоятелства) издирваше с гестаповски усърдие откъде съм се снабдил с този официален, държавен документ. А активистите от този Комитет защитили ли са някой, пострадал от безчинствата на комунистите? Поне един? Кой им дава моралния авторитет да се произнасят по какъвто и да било проблем на сегашното общество, след като става дума за група професионални политкоректни активисти, които дори на знаят за какво ставаше дума в Хелзинки? Които вероятно получават заплати от левичарски западни организации с марксистки убеждения и представляващи „борци за права“, без да е ясно нито чий права са отнети, нито на кого принадлежат.
Този тип организации, които никога не извисиха глас в наша защита, а сигурно и до днес не знаят, че има хора, лежали в български политически затвори поради своите възгледи и заради принципите на „Хелзинки“, днес атакуват всеки, който се опитва да се възпротиви на диктатурата на тяхната политическа коректност. Възседнали метлата на антифашизма, антисемитизма и расизма, те громят всеки, който се опитва да разисква проблемите на днешните общества трезво и без никакво желание да възстанови Освиенцим или СС. (Гулаг неизбежно се пропуска в тези изблици на възмущение). Такъв е случаят с едно честно и справедливо възмущение, изказано от Министъра на здравеопазването на РБ, д-р Петър Москов, по повод насилието, оказвано от цигани върху лекари, изпратени да им помогнат. Професионалните политически коректори, паразитиращи на гърба на различни НПО-та незабавно скочиха върху гърба на д-р Москов, който през целия си професионален живот като медик се е занимавал единствено със спасяване на хора и просто заяви, че няма да разреши лекари да бъдат пребивани в циганските махали.
Това впрочем оправдава подлата презумпция, че те са „длъжни“ да помагат на онези, които ги повикат и които са преценили, че могат да ползват безплатните услуги на едно съсловие, сведено до позицията на бели роби, които не могат да откажат да ги обслужват, поради моралистични задължения като напр. Хипократовата клетва. А какъв е тогава статусът на Десетте Божии Заповеди? Не кради, не убивай, не пожелавай имота или жената на ближния си, не бий лекаря си, който те спасява? Нима само лекарите имат морални задължения и кой е онзи, който им ги вменява? Работодателят? Онзи, който е платил заплатите им? Но не, това са тези, най-гласовитите, които никога не са платили нито лев за безплатните услуги, които непрестанно изискват от обществото.
Никой, включително и в западните общества, не смее да се опълчи срещу тази коварна атака, този политкоректен рекет, който обявява всеки, който изисква отговорност към себе си, към здравето си или към своите действия и към съдбата на своите деца, за хитлерист и за расист. Тази зараза и лепене на етикети срещу хората, които не харесват тази форма на политкоректна диктатура, не е измислена в България и българските НПОта по-скоро ползват franchise в случая, начин на прехрана. Но в никое достатъчно цивилизовано общество не биха търпели циганията в смисъл на безпределни права и никакви задължения.
Да, в САЩ Бърза помощ, Emergency Room, ER e препълнена с неосигурени малцинства с хрема, запек или безсъние, които ползват и междувременно банкрутират здравната система чрез настояването, че им се дължи незабавно обслужване. Това не е лесен проблем. Но все пак, там има триажни сестри, те класифицират по важност случаите и лекарите от Бърза помощ им оказват приоритетно внимание в обстановката на оборудвана за спешни случаи местна болница. Бързата помощ при инциденти и нещастия се осигурява от полиция, пожарна и Еmergency персонал, които са много добре обучени парамедици и съвършени специалисти в това, което трябва да се направи в истинските спешни случаи: да се интубира болния, да се сложи система, да се имобилизира и да се транспортира незабавно до компетентната болница. Няма нужда от лекари, които са прекарали дълги години в изучаване на медицината, за да осигуряват примитивна първична грижа в неосигурени цигански гета, които избягват да спазват даже базисни социални ангажименти и възприемат безплатните медицински работници като нещо, което им се полага даром. Невъзможно е да устоиш на злоупотребата с нещо, което е безплатно, нещо което е „общо“ и с което можеш да злоупотребяваш безнаказано.
В моя опит като участъков български лекар преди много години имах случаи, когато с моя статус на безплатно момче за всичко т.е. „докторче“ както ни наричаше тогава местната номенклатура, с мен се опитваха да злоупотребяват и дребни комунистически велможи. Манталитетът беше подобен, поведението им беше сходно с това на циганите, защото ни смятаха обвързани с някаква митична морална клетва, с която никой друг в аморалното тогавашно, а и днешно общество не беше обвързан.
Циганите просто следват една отколешна комунистическа традиция, която поставяше лекарите на дъното на обществото, където най-високо грееше звездата на пролетарският и бедният селски произход, а медицината беше буржоазна професия, понеже защитаваше индивида, а не класата или партията.
По съвместителство там днес можем да прибавим и циганският произход. А защитниците на техните „права“ са неизменните стари псевдосоциалистически кадри и мултимилионерите от присъюзните на ДС турски формации, които са взели под аренда циганските гласове. Както впрочем и западните леви, чийто глупости постигат единствено това, че Путин започва да изглежда като морален стожер в очите на хора, отвратени от Кончита Вурст, и да заема позиции, импониращи на много обикновени хора, на които им е писнало от изключителните привилегии на различни групи, които се представят за дискриминирани. Важно е да не се позволява на Путин да узурпира позицията на защитник на нормалността в днешния свят, нито на циганите и на техните политически тартори, заедно с хелзинкските им ментори и политкоректори, да ни учат на толерантност като заглушават честните гласове на хора като д-р Москов.

Източник: Аlchemist.blog.bg