Най-накрая стартира дискусията за българската армия. Покрай дебатите кой и как да охранява границата започнахме разговор отлаган едва ли не от разпадането на Варшавския договор. Ще се опитам да напиша няколко реда по темата, избягвайки традиционните дъвки на застаряващи дами: „Нямало казарма и вече нямало мъже!“ Не съм убеден, че техните любими са придобивали кой знае какви навици за двугодишното си заточение по горите. По-скоро благоверните са имали време за забавления и студентски закачки докато годениците им набиват крак на плаца. Но стига толкова ирония на гърба на клетниците пораснали в онзи строй, оставил вечен отпечатък в мисли, действия и постъпки.
Преди 1989г. страната разчиташе на стохилядна донаборна армия, предвидена да брани няколко часа предния плацдарм на Източния блок докато Москва изстреля ракетите по турци и гърци. Наред с това нашите бащи записаха имената си в позорния списък на смазалите пражката пролет и чешкия порив за свобода. Резонно след падането на режима изведнъж стана безпощадно ясно, че имаме нужда от майстори на компютъра, а не на калашника. Нито има смисъл младите да си губят времето, нито държавата може да издържа голяма войска. Нито пък има смисъл квалифицираните и кадърни да лежат по цял ден имитирайки отслужване на дълг към Родина, вместо да бачкат здраво, пълнейки хазната на същата тази Родина.
Ако зависи от мен изобщо няма да има армия в този и вид, за какво ни е? Нали сме членове на НАТО? Обградени сме от наши съюзници в Пакта, с кого ще се бием? Най-много гвардия за извънредни ситуации, като тази с бежанците и дотам. За другото си има полиция и жандармерия, плащаме не малко за тях.
Съзнавам, че думите ми звучат хем еретично, но и донякъде еротично. Ако няма казарма и войници си отива вековният блян на младите девойки. Тия дето реват що не се завърне задължителното висене две години по чукарите. Там където младите българи се учиха на най-лошото: връзкарщина, пиянство, извращения. Или сте забравили клетия редник, когото опитаха да надуят като гума на камион?
В момента армията ще е от полза единствено около проблемите с опазване на външната граница на ЕС. И разбира се – редът в домовете за временно настаняване на сирийци (и друго).
Останалото е предмет на сериозна дискусия и тежък анализ. Който тепърва започва.