Русия води хибридна война и в икономиката

Интервю на Георги Ангелов  с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за визитата му в София, отношенията на НАТО с Русия и бъдещето на Алианса

Г-н Столтенберг, каква е причината за вашата визита в София и какви ангажименти очаквате България да поеме към НАТО?

Аз съм в София, за да покажа, че НАТО е толкова посветен на България, колкото България на НАТО. Това е първата ми визита в България като генерален секретар. Очаквам да дискутираме с българския президент, министър-председателя и министрите на външните работи и отбраната широк кръг от предизвикателства в сферата на сигурността, с които се сблъскваме на южните и източните граници на НАТО. Ще обсъдим напредъка по прилагането на важните решения, които взехме на срещата в Уелс. Тези решения ни показват пътя към бъдещето. В Уелс решихме да засилим колективната отбрана чрез Плана за готовност за действия. Обединихме се около идеята, че трябва да инвестираме повече в отбрана, докато нашите икономики растат, и да харчим по-ефективно средствата. НАТО е решена да направи каквото е необходимо, за да защити всички свои съюзници. Но и всички съюзници трябва да свършат своята част, за да бъдем сигурни, че НАТО остава силна. Разчитам на подкрепата на България.
Доколко Българската армия изпълнява ангажиментите си към НАТО и какво трябва да направи веднага?

България е верен съюзник. Аз съм благодарен на българските въоръжени сили за приноса им в нашите мисии в Афганистан и Косово. Българските войници участват в невъоръжена мисия за обучение, съвети и помощ на афганистанските сили за сигурност. Българската армия осигури морски съдове за патрулите на НАТО в Черно море и участва в последните сухопътни учения за укрепване на нашата колективна сигурност. Този принос прави НАТО силна. НАТО ще бъде там, където България се нуждае от нас, и съм уверен, че и България ще бъде там, където НАТО се нуждае от вас.

Можем ли да очакваме помощ от Алианса за охрана на границата ни с Турция и спиране на транзита на европейски ислямисти към Сирия и Ирак?

Всички съюзници в НАТО са изключително бдителни по отношение на проблема с връщането на бойци от Сирия и Ирак. В Уелс ние решихме да си сътрудничим още по-тясно за обмена на информация. Правим това и със съюзниците от НАТО, и в сътрудничество с други международни организации и Европейския съюз. Подкрепяме усилията на коалицията срещу ИДИЛ, където част от съюзниците в НАТО играят важна роля. В момента разглеждаме искане на Ирак за помощ за изграждане на отбранителните им структури. НАТО също така взе мерки за защита на Турция. Разположихме ракетен комплекс „Пейтриът" за укрепване на противовъздушната отбрана на нашия съюзник. Това е пример за нашата подкрепа и солидарност.

Според новата военна доктрина на Русия НАТО е сред основните заплахи за Москва. Заплаха ли е Русия за НАТО и съответно за България като член на Алианса и негова гранична държава?

НАТО не е заплаха за Русия или за която и да е нация. Всяка стъпка на НАТО за осигуряване на сигурността на свой член е отбранителна в своята същност, пропорционална на заплахата и в съответствие с международните закони. В действителност руските действия в Украйна са тези, които нарушават международните закони и подкопават европейската сигурност. НАТО ще продължи да търси конструктивни взаимоотношения с Русия, както правим в последните две десетилетия. Но това е възможно само ако Русия спазва международното право и принципи - включително правото на народите да избират бъдещето си свободно.

Анализатори твърдят, че Русия е започнала хибридна война с Украйна още преди години в кибер и информационната сфера. НАТО вижда ли знаци за такива действия към България?

Ние винаги ще правим каквото трябва, за да защитим сигурността на нашите съюзници. НАТО е добре подготвен, за да ги защити. Русия използва хибридна война, която комбинира традиционни, паравоенни операции и пропаганда. На срещата в Уелс решихме, че ще направим каквото трябва, за да сме сигурни, че Алиансът ще отговори ефективно. Това включва подобряване на обмена на информация, разработване на учения, които са насочени срещу хибридните заплахи, и засилване на координацията между НАТО и други организации. Защото хибридната война се води и в други области, като икономиката или в кибернетичното пространство. През 2014 г. ние засилихме нашето морско и въздушно присъствие от Балтийско до Черно море. Също така имахме няколко учения с българско участие. Работим и по допълнителни мерки към Плана за готовност за действия. Нашето военно планиране създава Сили за бързо реагиране, за които вече търсим оборудване. Очаквам министрите на отбраната на страните - членки на НАТО, да вземат първите решения за това на срещата им през февруари. Нека бъда ясен: Най-важното е, че България е в безопасност с НАТО.

Възможно ли е възобновяването на добрите отношения между Русия и НАТО и на каква цена?

Ние все още се стремим към по-конструктивни отношения с Русия. Смятаме, че Русия и НАТО са в състояние да работят заедно по важни въпроси, най-важният от които е борбата с тероризма. Повече от 20 години работихме здраво, за да изградим конструктивно партньорство с Русия. Това остава нашата цел. Но Русия трябва да иска същото. Ние не търсим конфронтация с Русия. Предложихме й повече партньорство, отколкото на всяка друга страна. Но руските агресивни действия нарушиха международните закони, мира в Европа и границите на Украйна. Няма как да гледаме на нещата по друг начин. Силна НАТО и диалог с Русия не си противоречат. Напротив, диалог и отбрана вървят ръка за ръка. Но ние можем да контактуваме с Русия и само от позицията на силата.

Какви са плановете ви за разширяване на НАТО? Смятате ли, че е възможно Сърбия да се присъедини към Алианса?

Както всички нации, Сърбия сама взема решенията за своето бъдеще. Политиката на отворени врати на НАТО е исторически успех. Допринесе за премахване на разделителните линии в Европа и заедно с ЕС създаде сигурност и стабилност в Европа. Приветствам Плана за действие за индивидуално партньорство между НАТО и Сърбия. Тази важна стъпка ще ни позволи да заздравим диалога, разбирането и сътрудничеството между нас. Сърбия е ценен участник в програмата на НАТО „Партньорство за мир" от 2008 г. Алиансът уважава сръбската политика на военен неутралитет и работи на същата база с много страни. Новият план за действие, сключен на 15 януари, ще засили нашето сътрудничество по въпроси от взаимен интерес.

Йенс Столтенберг е генерален секретар на НАТО от 1 октомври 2014 г. Бил е министър-председател на Норвегия през 2000-2001 г. и 2005-2013 г. От 2002 г. е председател на Работническата партия в Норвегия. През 1990 г. става секретар на министъра на отбраната. От 1993 до 1996 г. е министър на търговията и енергетиката, а от 1996 до 1997 г. - министър на финансите. Парламентарен лидер на Работническата партия е в периодите февруари-март 2000 г. и 2001-2005 г. Роден е в норвежката столица Осло на 16 март 1959 г. В ранните си младежки години участва в протест срещу войната във Виетнам пред посолството на САЩ в Осло, завършил със счупени прозорци. Завършва икономика в университета в Осло. От 1979 до 1981 г. работи като журналист.

Източник: в. "Труд"