През 70-те те зовяли клиентите на борда с „Ела, летни ме”

Времената се променят, трудно е обаче да се каже, за добро или за лошо. Но поне имаме още повече доказателства за това, което е било преди.

Музеят на авиацията и космонавтиката в Сан Диего, например, има колекция от близо един милион изображения тази тема.

Сред тях са голям брой снимки на стюардеси от зората на гражданската авиация. По-голяма част от фотосите са предоставени на музея от бивши служители на Pasific Southwest Airlines (PSA).

Какво се е променило оттогава, с изключение на униформата?

Например, тогава повечето от стюардесите са били принудени да напуснат работа след навършване на 32 години, за да може да ги заместят по-млади момичета.

В обява за набиране на стюардеси публикувана през 1966 г. в Ню Йорк Таймс като цяло се говори, че момичетата трябва да са "завършващи училище зрелостници (вдовици и разведени без деца - ще бъдат взети под внимание), минималната възраст - 20 години (19,5 годишни могат да подадат молба, която ще се вземе предвид  за в бъдеще), ръст  152-175 см, а теглото 105-135 паунда (46-61 кг), пропорционално на височината и с добро зрение. "

Разбира се, никой не е уволнил стюардесите, които са се омъжили, но най-често те пазели този факт в тайна пред работодателите си.

В допълнение, те трябвало да бъдат много любезни и дружелюбни с пътниците, но без да имат връзка с тях. И най-хубавото е, че обикновено никой не обръщал никакво внимание на нарушаването на това правило.

Разгледайте колекция от снимки на стюардеси от преди 50 години ТУК!

Подобни мерки и изисквания при избора на стюардеси произлезли от факта, че в зората на търговската авиация, нещо много ново, непознато и несигурно, хората обяснимо са изпитвали страх от летенето със самолет.

За да привлекат повече клиенти авиокомпаниите прибягнали до най-старият трик в рекламата и маркетинга, сексапила.

Специалистите стигнали до заключението, че рекламата на бързото придвижване в комфортна обстановка в комбинация със сексапила на красиви млади момичета, които да обслужват пасажерите ще повиши интереса и желанието на хората и те ще пренебрегнат страхът от летене.

Авиопревозвачите се надпреварвали да рекламират не толкова самолетите и дестинациите си отколкото своите апетитни бордни домакини.

Стюардесите се превърнали в примамка за мъжете по онова време, те трябвало да изглеждат привлекателни и много, много лесно достъпни.

Униформите на младите момичета ставали все по-оскъдни и все по-предизвикателни.

Но в желанието си за по-големи печалби директорите на авиолиниите не се спрели само с набирането и рекламирането на младата плът, която ще обслужва клиентите на борда.

Техните рекламни послания били също толкова двусмислени, колкото и примамливото излъчване на усмихнатите хубавици от билбордовете и картичките на компаниите.

Например Pasific Southwest Airlines (PSA) излизат с провокативния рекламен слогън „PSA ви дава повдигане”, което е доста двусмислено и гъделичка мръсното подсъзнание на мъжете.

През 1971 г. авиокомпанията Нешънъл пък стартира голяма рекламна кампания като пуска примамливи реклами подобни на обяви за запознанства, с информация и снимка за определени стюардеси озаглавени „Аз съм Черил, летни ме”.

Приходите на превозвача скачат с 23% за година след старта на рекламната кампания на стойност грандиозните за тогава 9,5 милиона долара.

Не стига това ами започват да изписват имена на стюардеси на носа на самолетите, а момичетата са принудени да обслужват пасажерите с униформа с бутон „летни ме”.

След като през 80-те феминистките организации зад океана набират сила, те възроптават срещу сексистките реклами и експлоатацията на жените по подобен начин от авиолиниите и те са принудени да променят рекламните си стратегии.

Стига се до там, че в края на века, за да се улесни изчистването на имиджа на тази професия, думата „стюардеса” отпада от речника на авиокомпаниите и те са наричани, бордни домакини.

Разгледайте колекция от снимки на стюардеси от преди 50 години ТУК!