По - евтиният газ ще е огромен стимул за развитието на индустрията в България, казва Делян Добрев

Делян Добрев (ГЕРБ)е председател на на комисията по енергетика в 43-тото народно събрание.  Потърсихме го за коментар ще се повиши ли цената на електроенергията с либерализацията на пазара. А също и как енергийната борса ще гарантира прозрачност на цените и възможно ли е България да се превърне в износител на синьо гориво?   

- Г-н Добрев, говорим за старт на либерализация на пазара от 1 януари 2016 година, но най-важният въпрос, който вълнува хората, е ще има ли увеличение на цената на тока?

- Либерализацията на пазара на ел. енергия ще се случи едва към края на 2016 година. Има сключен консултански договор със Световна банка за създаване на модел, по който да се либерализира пазара. Този модел ще е готов през месец май, следват промени в законодателството и едва след това ще влязат в сила правилата на свободния пазар за битовите абонати. Последното решение на регулатора от месец август тази година бе решителна крачка в посока либерализация. Това решение разпредели справедливо тежестта на компонентата Задължение към обществото (зелена, кафява енергия, дългосрочни договори) еднакво върху консуматорите на регулирания и на свободния пазар. В този смисъл, либерализацията не би следвало да доведе до по-висока цена на електроенергията на свободния пазар.

- Как властта може да гарантира сегашните цени, при положение, че вече се чуват мнения за ръст на цената на тока от порядъка на 30-40 процента?

- Цените се определят от Регулатора. Цената се увеличава, за да компенсира тарифни дефицити. Такива тарифни дефицити към момента няма. Точно обратното, НЕК ще има тарифен излишък в сегашния регулаторен период. Струва ми се, че в последно време всички станаха експерти по енергетика и заваляха всякакви прогнози, без те да почиват на факти или каквато и да е логика.

- Само след броени дни ще стартира Българската енергийна независима борса. Не са ли предизвестени големите играчи на нея?

- Тази борса не е основната. На нея ще се търгуват много ограничени количества електроенергия и то само за ден напред. Големи играчи ще бъдат държавните централи, производители в ролята им на продавачи. От страната на купувачите ще бъдат над 100 търговци на ел. енергия и крайни клиенти. Старта на борсата необосновано се отлага няколко пъти. Надявам се и сега да не се случи така, тъй като пазара ден напред е важен компонент от либерализирания пазар.

 - Какво би ни гарантирало, че те няма да се споразумеят негласно за висока производствена цена?

- На борсата ден напред, цената се определя на базата на всички подадени оферти купува и продава. Няма как тази цена да се договаря по някакви неясни критерии. Затова трябва да продължим с усилията си и да премахнем през 2016 двустранните договори между централи и търговци и/или големи консуматори и да задължим всички производители да продават прозрачно, на електроенергийна борса.

- А каква би била ролята на КЕВР при формирането на крайната цена за потребителите?

- След пълната либерализация на пазара, КЕВР ще определя само част от компонентите в крайната цена - цените за пренос, разпределение, задълженията към обществото… Цената на енергията ще се определя от свободния пазар.

- Прави впечатление, че администрацията на народното събрание вече е обявила обществена поръчка за доставка на електроенергия. Така ли трябва да процедират държавните институции, общинските администрации?

- Да. Делът на свободният пазар расте в последните години. От около 30% през 2012 до над 50% в момента. Причината за това, е че на свободния пазар е по-изгодно. Тоест, върви естествена либерализация на пазара и то със завидни темпове, въпреки съществуването на регулиран пазар към момента. Това е добра новина.

- А частните компании?

- Частните компании са почти изцяло на свободен пазар и към момента. Някои от тях дори смениха по няколко пъти доставчиците си на свободния пазар. Администрацията закъснява, но по-добре късно, отколкото никога.

- Как обаче отделните домакинства или микрофирмите ще могат да избират доставчик на електроенергия?

- Причината търговците на електроенергия да не отправят все още оферти към битовите абонати е в това, че те са много малки консуматори с неравномерно потребление. Възможно е във времето и това да се случи по естествен път. Най-късно това ще се случи след като одобрим модела за либерализация на Световна банка и приемем законодателните промени, с които да отпадне ролята на НЕК на обществен доставчик.

- Ще Ви върна на Ваши изявления от септември месец - казвате, че България ще стане енергийно независима от Русия през 2017 година с добив на собствен газ от Черно море. Ще препотвърдите ли този срок? На какъв етап са процедурите по старта на проучванията?

- През 2012 година сключихме договор за проучване на блок Хан Аспарух с Тотал, ОМВ и Репсол. Косорциумът проведе най-мащабните 2Д и 3Д проучвания правени някога. В първата половина на 2016-та ще направят първия дълбоководен, проучвателен сондаж в Черно море в историята на България. Тогава ще разберем със сигурност дали имаме или нямаме газ. Засега сме оптимисти, че количествата газ, които ще открием, ще ни позволят да станем енергийно независими за десетилетия. От момента на разкритието до момента на добива ще минат години в допълнителни сондажи и проучвания, вземане на окончателно инвестиционно решение, изграждане на инфраструктура за доставка на газа до брега…

- Какви цени на газа може да очаква бизнеса след заработването на доставки от находищата ни?

- Собственият добив ще съкрати разходите по пренос на този газ на хиляди километри, както е сега. Те представляват около 35% от крайната цена на газа. В този смисъл, очакваме местният добив да е значително по-евтин.  Това от една страна ще се отрази положително на енергетиката, но по - важното обаче е, че по - евтиният газ ще е огромен стимул за развитието на индустрията в България. Трябва да се отбележе също, че България ще се превърне в държава нетен износител само от това, че няма да внася енергийни ресурси за милиарди всяка година. Не на последно място, 30% от прихода от този газ ще влиза в държавния бюджет под формата на концесионни възнаграждения и тези приходи могат да се използват за каквото държавата намери за добре.

- Какво ще стане с договорите, които имаме с Русия?

- Договорът на Булгаргаз с Газпром е до 2022, но в него има клауза, която ни позволява да намалим количествата, които купуваме с цялото количество на местния добив. Тоест, това сме го предвидили още през 2012.

- България и Гърция подписват споразумение за изграждане на газов интерконектор на 10 декември - кога ще е готово по предварителен план съоръжението? А какъв газ ще минава по него?

- Крайния срок до който трябва да е готов инерконектора е 2019. Тогава ще приключи строителството на TANAP на територията на Турция и TAP на територията на Гърция. Тези проекти ще дадат достъп на България до газ от Каспийския регион.

- На фона, да ги наречем, на "динамичните позиции на Москва", има ли опасност от газова криза за България по подобие на 2009 година?   

- Не виждам съществен риск на този етап.