Конкуренцията в енергетиката гарантира стабилност

Политика

01-01-2016, 12:28

Автор:

Биляна Веселинова

Всичко от Автора

Още по Темата:

НЕК е на печалба за пръв път от 2010 г.

България е естественият път, през който минават потоците на природен газ от изток и от юг, казва министър Петкова

Как ще се отрази либерализацията на пазара на електроенергия на цените на тока, ще постигне ли правителството енергийна независимост на България и кои са основните стъпки в сектора в тази посока. Енергийният министър Теменужка Петкова отговаря пред Bulgariautre на тези и още въпроси. Интервю на Биляна Веселинова, Bulgariautre.bg

- Г-жо Петкова, за тази година е предвиден стартът на либерализация на пазара за електроенергия, ще се стигне ли до увеличение на цената на тока? 

Пълната либерализация на електроенергийния пазар в България е дълго очакван процес. Страната ни е една от последните в Европейския съюз, която не е осъществила либерализация на енергийния си пазар. Да, от една страна може да се каже, че сме се забавили в изпълнението на тази задача през годините, но от друга страна това ни дава предимство да използваме опита и научените вече уроци на тези, които вече са либерализирали изцяло пазарите си. Процесът ще се случи плавно, без сътресения за битовите потребители в страната, като за всеки етап ще се анализират потенциалните рискове и ще се предприемат действия за тяхното минимизиране. Основната ни задача е гарантиране защита интересите на потребителите. В тази връзка бе сформирана работна група от експерти на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" към Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия и Министерството на енергетиката. Основните цели пред работната група са дефиниране и определяне на уязвимите потребители в България, както и набелязване на конкретни мерки за гарантиране на тяхната защита в процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар в страната. Първото работно заседание на групата ще се проведе още през месец януари като основните задачи са определяне на уязвимите потребители и мерки за тяхната защитата, които да са ефективни и съвместими с отпадането на ценовата регулация.

През август Българският енергиен холдинг сключи консултантски договор със Световна банка, за да разработим модела за пълна либерализация на електроенергийния пазар, както и компенсаторен механизъм, който да покрие трупаните дефицити в системата в резултат на това, че НЕК по силата на закона е единствен купувач, който е длъжен да изкупува цялото количество произведена електрическа енергия по преференциални цени, съответно да я продава по пазарни цени, които са по-ниски от тези, на които НЕК купува електрическата енергия. Така, че ще има такъв компенсаторен механизъм.

След преминаване към свободен пазар на електрическа енергия у нас, цената на тока за битовите потребители ще се определя изцяло по обективни критерии – на база на търсенето и предлагането. Това е основата за стабилно развитие на енергийния отрасъл. Гарант за бъдещата устойчивост на българската енергетика ще са конкуренцията и прозрачността в условията на либерализиран пазара. Каква ще е цената на електроенергията след преминаването към пълна либерализация – предстои да разберем през 2016 г. Спомняте си, че в началото на месец декември дадохме старт на тестовия режим на работа на Българска независима енергийна борса. По време на демонстрационната сесия на 11.12.2015 г. цената на електрическата енергия бе около 74.56 лв за Мвтч. Стойността е близка с цените, търгувани на  румънската, унгарската и чешката енергийни борси, съответно 73.32 лв. за Мвтч, 80.90 лв.  за Мвтч и 69.20 лв. за Мвтч. Дори да има леко повишение, както се случва в повечето страни, не очаквам у нас то да е шоково. Практиката показва, че след като заработи свободният пазар, цените се регулират и благодарение на конкуренцията между доставчиците, достига до равнища, по-ниски от тези преди либерализацията.

- Как държавата може да регулира ценообразуването в сектора при свободния пазар?

Изцяло в правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране е определянето на цените за електрическа енергия и за природния газ. Благодарение на промените в Закона за енергетиката от миналата година, Комисията е вече изцяло независима, разчитаме на компетентността на екипа на регулатора. Изпълнителната и законодателната власт определят политиката и задават насоката за развитие на енергийния сектор. Нашата задача е секторът да е стабилен и да следва изцяло пазарните принципи.

- Свикнали сме с критики към енергийния бранш, но трябва да ви се признае - НЕК за пръв път от 5 г. е на печалба. Как постигнахте този резултат и не е ли той за сметка на всички нас?

Основна цел на предприетата от настоящето правителство реформа в енергетиката е свиване на дефицита в Националната електрическа компания. Комплексът от мерки, по които и сега продължаваме да работим даде този резултат – за първи път НЕК реализира печалба от регулаторната си дейност. Това е благодарение на реформите в енергийния сектор, които започнахме през 2015 г. Два пъти направихме промени в енергийното законодателство. Създадохме фонд „Сигурност на електроенергийната система“. От месец август до момента в него са събрани 183 млн. лв., които ще се използват изцяло за покриване на разходите на НЕК за изкупуване на енергията по преференциални цени. Другите държавни енергийни дружества също са стабилизирани. Резултатите до момента показват тенденция на устойчиво стабилизиране на отрасъла.

- В края на 2015-та година бе подписано инвестиционното решение за изграждането на интерконектора с Гърция. Колко ще струва изграждането му на България и какъв е делът на европейско съфинансиране?

Интерконекторът Гърция-България е един от най-важните проекти, по които работим. С подписването на окончателното инвестиционно решение през декември миналата година пристъпихме към реалното осъществяване на междусистемната газова връзка, която ще диверсифицира източните на природен газ както за страната ни, така и за региона на Югоизточна Европа. Според Пътната карта за реализация на проекта, строителството на интерконектора Гърция–България ще започне през четвъртото тримесечие на 2016 г. и ще приключи в средата на 2018 г., за когато сме планирали и начало на търговската експлоатация. Трасето на газопровода Комотини-Димитровград-Стара Загора е с дължина 182 км, от които 151 км. на територията на България и 31 км. на територията на Гърция. Техническият  капацитет на газопровода е до 3 млрд м³/год., с възможност да се увеличи до 5 млрд м³/год. чрез изграждане на компресорна станция. В хода на преговорите за вземане на окончателно инвестиционно решение успяхме да договорим с партньорите от съвместното акционерно дружество „Ай Си Джи Би“ възможност при икономическа обоснованост капацитетът на интерконектора да достигне до над 10 млрд. куб.м. Прогнозният бюджет за строителството на тръбата е около 220 млн. евро. Българското правителство ясно е заявило подкрепата си по отношение на този проект – в бюджета за 2016 г. е увеличена държавната гаранция за него до 215 млн. лв. Стратегическото значение на газопровода между България и Гърция е потвърдено от ЕС чрез определянето му като ключов проект в рамките на общността. До момента по механизма „Свързана Европа“ за проекта е предвидено финансиране в размер на 45 млн. евро.

- Как ще изглежда като проект газовия хъб в България и до колко той е от значение и за останалите държави-членки на ЕС?

Мина една година откакто представихме концепцията на правителството за изграждане на регионален газоразпределителен център на територията на България. Идеята звучеше бих казала дори екзотично за повечето хора тогава. Но днес разполагаме с разписани технически и финансови параметри по проекта и те са представени на Европейската комисия. В рамките на работна група ще водим постоянни дискусии с нашите европейски партньори като целта ни е да спазим всички изисквания на европейското законодателство при реализацията на проекта. Предимствата този газоразпределителен център да се изгради именно в България са редица. На първо място стратегическото географско разположение на страната – България е естественият път, през който минават потоците на природен газ от изток и от юг. Съществуващата газопреносна мрежа у нас е добре развита, но ние работим по нейната модернизация, за да може да функционира и при работа с по-големи потоци природен газ. На територията на България се намират 80% от компресорните станции в региона.

Инвестираме 220 млн. лева в тяхната реконструкция – приключи модернизацията на компресорната станция Ихтиман, до края на 2016 г. ще са реконструирани и Странджа, Петрич и Лозенец. Започнахме и разширение на подземното газово хранилище в Чирен, което също е задължителен елемент от концепцията за хъб. След изграждане на интерконекторите със съседните страни ще разчитаме на природен газ за газоразпределителния център както от Русия, така и от Азербайджан, Туркменистан, терминалите за втечнен природен газ в Гърция, местен добив от Черно море. Така ще изпълним и едно от изискванията на Европейския енергиен съюз, а именно да е на лице достъп до поне три различни източника на природен газ. Проектът е мащабен, ще даде редица предимства на страната ни, вече е включен в списъка на проекти от общ интерес за ЕК, уверени сме, че ще се реализира успешно.

- Реално ли е България да стане енергийно независима от Русия през 2017 година със собствен добив на газ от Черно море?

Водещ приоритет в енергийния отрасъл и през следващата година ще е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Една от възможностите за постигане на тази цел е именно разработването на местния добив на природен газ. Предстои през месец януари да подпишем договора с избрания изпълнител за търсене и проучване в блок „Силистра“ – компанията „Шел“, разчитаме на техния международен опит. Предварителните геоложки проучвания са оптимистични. А през февруари ще стартира и първият сондаж в блок „Хан Аспарух“, от там също очакваме добри новини. Освен в дълбоко Черно море, планираме разработването на находища и във вътрешността на страната. В края на месец ноември Министерският съвет взе решение за проучване на блок „Китка” във Варненска област, предстои да бъде обявена процедура и за блок, който се намира на територията на област Враца – „Враца-запад”.

- Как бихте степенували приоритетите в енергетиката ни до 2030-та година?

Предвид относително дългия срок, който поставяте във въпроса, на първо място бих разделила тези приоритети на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. В първата група попада финансовото оздравяване и стабилизиране на сектора, което започнахме през тази година, но предстои да завършим в рамките на 1-2-годишен период. Отново в тази група е и постигането на пълна либерализация на пазара на електроенергия, което ще стане факт поетапно от 2016 г. Това ще изчисти системата от подозрения за „дирижиране“ на цените и ще осигури на всички потребители възможност за избор. Изпълнението на мерките, предвидени в програмите за удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще ни даде възможност да отстояваме позиции на сериозен регионален участник на пазара на електроенергия в средносрочен и дългосрочен план. Затова този приоритет също е от изключителна важност.

Основен приоритет в средносрочните мерки до 2020 – 2022 г. е осигуряването на реална диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в страната.  Ще постигнем това чрез завършването на интерконекторните връзки и развитието на собствения добив. В дългосрочен план разглеждаме и възможността за изграждане на нова ядрена мощност в страната, за да се гарантира наличието на базова мощност за производство на електрическа енергия. Основен приоритет в енергетиката в дългосрочен план е стабилното и устойчиво развитие на отрасъла на пазарни релси и пълноценното участие на България в Европейския енергиен съюз. Тук имам предвид използването на потенциала на страната като сериозен фактор за транзит на природен газ за Централна Европа чрез създаването на газоразпределителен център.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен