Защо българите не емигрират в Русия? Въпросът по-скоро трябва да бъде: защо никой не емигрира в Русия?

Ако използваме метода на социалистическия реализъм, за българите Русия е бедна, чужда и негостоприемна страна и само лицемерието предпазва българския десарски комунизъм от признание на тази истина.

За повече яснота обаче, климатът на Русия изобщо не пасва със средиземноморската природа на българите – зимите там са жестоки и дълги.

Животът в Русия е мъчителен и труден във всяко отношение. Да повторим – във всяко отношение. Икономически тя никога не е била развита страна и досега няма развита инфраструктура. Пътищата са лоши, жилищата са примитивни, а система за поддръжка на живота не съществува. Става дума за граждански обединения, хуманитарни организации, гилдии, клубове, издателства, преса и свобода за асоцииране. Термина "държава на социалното благоденствие" там никога не е съществувал.

Надеждата в такава страна за просперитет са равни на нула.

Животът на българите в България е оформен в живописна природа с планински характер и култ към слънцето от древни времена, с богати традиции и оригинална история, докато Русия представлява една скучна, убийствено равна и гола, брулена от ветровете земя с тежък печат вързу мисленето на населението й.

Въпреки турското владичество, нито българите, нито който и да е друг балкански народ не са загубили своето чувство за индивидуалност и личностна стойност. Руснаците, от друга страна, са изградени като нация върху стадност и подчинение. 

Интегрирането на Русия в европейските ценности и стандарт на живот, както и целия й морален образ, преминават под тежкото влияние на средновековна царщина и комунистическа диктатура. Страданието като психически модел преминава като непрекъсната нишка през цялата история на руската националност.

В Русия емигрират (по-точно мигрират, и то временно) само хора от предишните ислямски съветски републики поради своите традиционно развити търговски умения, чувство за свободна инициатива и много по-голяма работливосмт от руснаците.

Провалът на Съветския съюз да създаде жизнена обществено-икономическа система извади на преден план у днешните руснаци традиционния комплекс за малоценност, а от тук и – като за компенсация – гнусни прояви на расизъм и най-примитивен национализъм.

Човешките права, както и свободната търговска инициатива, в Русия винаги са били опасни концепции и са държани под ботуша на централизирана администрация и диктаторски контрол, включително и днес. Страхът от свободно икономическо развитие и днес е главен фактор в живота на тази страна.

Традиционната мания за величие прави Русия  особено склонна към агресивност в световната политика, а самите руснаци в арогантни неграмотници.

Селското стопанство е примитивно и почти напълно зависимо от вносната търговия. С други думи, Русия е гигант на пясъчни крака, който няма какво да предложи на света, освен природните си ресурси и оръжията си.