Deutsche Bank и Commerzbank изглеждат също толкова уязвими, колкото и някои от италианските кредитори

Дали предстоящите стрес тестове на банките в Европа ще им дадат жизненоважен тласък, или допълнително ще ги подкопаят в критичен момент?

Един поглед назад към сходното упражнение, проведено неотдавна в САЩ, предполага по-скоро първото. Акциите на американските банки скочиха, след като Федералният резерв прецени, че повечето големи институции имат стабилни капиталови буфери – дотолкова, че дори разреши масови увеличения на дивиденти и програми за обратно изкупуване на акции.

Но банковият цикъл в Европа не е точно в същата фаза. Стрес тестовете на стария континент, резултатите от които се очакват в петък, се фокусират не върху това колко свръхкапитализирани са банките, а с колко няма да им достигне капиталът при определени сценарии. Ето защо инвеститорите се боят, че вместо да утвърдят стабилността на системата, тестовете по-скоро ще разкрият нейните слабости.

Днес банковият индекс Stoxx Europe 600 наближава 21-годишно дъно, отстъпвайки само на низините от 2009 (насред разгара на глобалната финансова криза) и 2011 (когато местните институции бяха сграбчени от кризата в еврозоната). Днес европейският банков капитал е по-силен оттогава, но все още не може да се мери с този на американските си конкуренти. А насрещните ветрове, под формата на анемичен икономически растеж, тънки маржове, ниски лихвени нива и неувереност, последвала решението на Великобритания да напусне ЕС, се усилват.

Фокусът напоследък пада основно върху италианските банки, където инвеститорите са разтревожени от размера на необслужваните кредити. Monte dei Paschi di Siena, най-старата банка в света, е също и най-наболелият проблем на Италия, с брутни необслужвани кредити от 50 млрд. евро, равняващи се на близо една трета от активите й. Акциите на институцията в момента се търгуват на едва 9 процента от нетната балансова стойност на активите й.

Много от останалите италиански кредитори също изпитват сериозни трудности, поставяйки Рим в конфликт с ЕС относно начините за разрешаването им без при това да се нарушават европейските правила за държавна помощ. Налице е обаче опасност покрай прекаленото съсредоточаване върху неволите на Италия да пропуснем как заразата засяга някои от най-големите банки из цяла Европа. Ето защо е крайно време ЕС да изостави хардлайнерската си позиция относно италианските идеи за спасяване на банките и да заеме по-прагматичен подход.

Европейските банки се стягат за икономическия спад с орязване на разходи

Кредиторите се готвят за влошаване на условията тази година заради ниските лихвени нива и Брекзита

Ново проучване върху европейските банки на анализатори от Credit Suisse прогнозира, че над една четвърт от разгледаните кредитори биха паднали под минималните капиталови изисквания при „неблагоприятния сценарий” на стрес теста.

Две германски институции – Deutsche Bank и Commerzbank – изглеждат също толкова уязвими, колкото и италианските си колеги. Неволите на Deutsche предизвикват особено безпокойство. Нейните акции в момента се търгуват на едва една четвърт от балансовата си стойност. Това е двояк проблем: от една страна свидетелство за липса на доверие от страна на инвеститорите, а от друга – практически блокаж върху способността да се наберат нужните средства за регулаторен капитал и за поемане на глобите за злоупотреби с ипотечни ценни книжа и за нарушенията в Русия. 

Коефициентът на собствения капитал от първи ред на Deutsche спадна от 11,1 процента в края на 2015 до 10,7 процента през март. Това е с около10 млрд. евро по-малко отколкото ще е нужно на институцията, за да посрещне регулаторните изисквания след две години. Малко банки биха могли да наберат ефективно капитал при настоящите пазарни условия. За Deutsche, както и за много други европейски институции, резервният вариант за генериране на капитал от неразпределена печалба също е проблематичен.

От една страна банката се свива и лихвените маржове намаляват, а от друга – разходите за реструктуриране и провизиите за съдебни разноски растат. Печалбите също спадат – тези за първото тримесечие са по-малко от половината на тези от предходната година. Цифрите за второто тримесечие, които ще излязат тази седмица, надали ще обърнат тенденцията.

Когато Джон Крайън бе назначен начело на Deutsche миналата година, той охлади очакванията, че ще пристъпи към агресивно емитиране на права. На фона на висящите санкции от страна на американските регулатори, г-н Крайън нямаше желание, както се изрази един негов приятел, „да си окачва мишена на гърба”.

Но с влошаването на средата и отслабването на позицията на Deutsche, това решение изглежда все по-недалновидно – дотолкова, че инвеститорите започват да се съобразяват с вероятността условните конвертируеми облигации на банката да бъдат включени в поемането на загуби. Нервите в Берлин също са обтегнати – сред банкерите дори се говори, че може да се наложи германската държава да застане зад извънредно емитиране на права.

Която и да е от двете интервенции интервенция би изпратила шокова вълна по цял свят. Както Международният валутен фонд заяви в свой доклад от миналия месец, Deutsche „се очертава като институцията с най-висок нетен принос за системния риск в глобалната банкова система”.

Но освен ако нещо не се промени преди прогнозираният недостиг на капитал да стане факт, е трудно да се види трета възможност.