Договорът за приятелство и добросъседство с Македония е успешен завършек на дългогодишни дипломатически усилия и една много навременна инициатива на двете правителства

През изминалите няколко дни с интерес проследих новините за подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Той е успешен завършек на дългогодишни дипломатически усилия и една много навременна инициатива на двете правителства.
Журналистическите репортажи ми припомниха моето официално посещение като премиер в Скопие, Охрид и Битоля през 2003 г. Останал съм с прекрасни спомени от радушното посрещане на домакините и от срещите си с премиера Бранко Цървенковски, президента Борис Трайковски и председателя на парламента Никола Поповски. При нашите разговори основно място заемаше темата за членството на двете страни в Европейския съюз и НАТО, както и възможностите за икономическо и културно сътрудничество, което ми се виждаше повече от естествено. Помня, че в Скопие също се поклоних пред мощите на Гоце Делчев и след това в Охрид се черкувах за Цветница в църквата “Света Богородица”.
Това посещение имаше не само работен характер, но и сантиментална стойност. Бидейки син на Цар Борис III, за мен беше по-трудно, заради някои остри възражения, свързани с участието на България като съюзник на Германия във Втората световна война и присъединяването на Македония. Въпреки това спомените на очевидци и историческите сведения показват, че през 1942 г. българските войни са били посрещнати в Македония приятелски.
За тези времена се разказва един любопитен спомен, който тези дни чух отново по телевизията, а преди това ми го разказа тогавашният външен министър на Македония: “Знаете ли, г-н премиер, че на следващата година след визитата на Вашия баща не сме имали ракия? То е защото тогава е нямало цветя и вместо с букети, са посрещали българските войски с черешови и вишнени клонки и улиците са били засипани с тях.”.
През 2009 г. с покойният президент Желю Желев посетих Охрид отново за конференция на Балканския политически клуб, в който членувахме, заедно с бивши президенти и премиери от Балканските страни. Обсъждаше се темата за приемането на Македония в ЕС и как България може да помогне за това след като вече беше член на съюза и успешно извървяла пътя на преговорите си. Имахме полезни разговори с бившите президенти на Турция Сюлейман Демирел, на Румъния-Емил Константинеску, на Македония – Киро Григоров , така също бившия премиер на Македония Любчо Георгиевски и тогавашния Никола Груевски.
В навечерието на своето председателство на Европейския съвет България ще има повече възможности да въздейства за приобщаването на Македония. Държа още веднъж да отбележа колко се зарадвах на новината за подписването на този договор и да поздравя правителствата и на двете страни. Дано и ратифицирането на договора от националните парламенти също бъде факт.

Източник: