„Винаги тръгвам с една и съща нагласа за медал – каза европейският вицешампион Мирослав Киров пред сайта на федерацията по борба. - Радвам се, че за първи път успях да стигна финал на голямо първенство. Най-труден ми бе четвъртфиналът с израелеца, който всъщност е американец (Мичел Финесилвър). Хвърлих всичките си сили, за да го победя убедително с 8:3. Накрая бях толкова изтощен, че се наложи треньорите да ми помогнат да сляза от тепиха. Посвещавам този медал на семейството си. Те знаят колко усилия ми струва, лишения, труд и дълги отсъствия от дома.“

Киров, който следващия месец ще навърши 30 години, спечели отличието в една от най-конкурентните категории до 74 кг, като медалът е първи от континентално първенство за свободната ни борба от 4 години. За последно Борислав Новачков спечели сребро през 2017-а.

В кариерата си Киров, който е родом от Сливен, има и бронз от Евро 2014. Още от дете националът е закърмен с борба. Баща му е от Крушаре, родното място на Станка Златева, а покрай успехите на най-титулуваната ни състезателка, както и на други наши борци, Мирослав се запалва по спорта.

На шампионата във Варшава свободняците завършиха с още две пети места – на Микяй Наим (57) и Георги Вангелов (61).

"Това е първият медал, откакто съм треньор на националния отбор, не броя световната купа през декември – каза селекционерът Валентин Ангелов. - Можеше да спечелим още два, не си повярваха. Микяй Наим се бори за бронза с украинеца Керимов, когото е надвивал много пъти на лагери, но сега не успя. Георги Вангелов също не беше така убедителен. Все пак това не е и неговата категория, той се бори на по-долната, някои състезатели бяха физически по-здрави от него. Но голямата ни цел е олимпиадата, а не европейското, това първенство ни послужи и за обиграване. Особено съм щастлив за Мирослав Киров. Най-после и той имаше късмет в жребия и с едни хубави борби стигна до първия си финал. Освен това не беше и в оптималната си форма. Имаше травма, заради която пропусна „Дан Колов“, накъса му се подготовката. За щастие на европейското успя да покаже най-доброто от себе си. В младите също има голям потенциал, но отбор трудно се гради за две-три години. Рухан Расим на 65 кг можеше да играе за бронза, Октай Хасан на 79 кг дори до финал можеше да стигне. Но тук се сблъскваме с големите лобита в съдийството...“