Или защо истинският Дядо Коледа изгони ментето, което Октоподът ни пробутваше

За смъртта на синия лъв се говори от десетилетия. Вярно е, че той вече не е пред сградата на „Раковски” 134, но си е духом там. Дори реституирането на част от имота не можа да повлияе на истинските седесари, които щом пристигнат от страната в столицата, правят всичко възможно, за да минат покрай легендарната централа.

Затова веднага ще кажем, че сегашната суматоха, предизвикана от открития пуч на депутати на СДС срещу ръководството, последвалите изключвания на трима от  тях (Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров) и пропадането на кандидатурата на президента Петър Стоянов за конституционен съдия, са всъщност буря в чаша вода в сравнение с гигантските брожения в сините редици в годините на криминалния преход. Зад всички тях, както и преди, така и днес, прозира дългата ръка на кукловодите които още при създаването на СДС са  замисляли организацията като филиал на бившите тайни служби (ДС).

Тези зависимости са започнали още със създаването на така наречения Клуб за гласност и преустройство, минали са през кръглата маса, през бунта на мравките, а през новия век се доразвиха чрез създаването на ДСБ, Синята коалиция и разпадането й, предизвикало сегашния шум в системата.

Всъщност едва ли щеше да се стигне до подобен вой, ако новото ръководство не бе посегнало на синята номенклатура и за първи път публично не бе казало истината за нейното управление (1997 – 2001 г.), което вместо да създаде средна класа от трайни привърженици на СДС, облагодетелства малка група от синята върхушка.

Но което е много по-лошо - затвърди икономическата власт на червените олигарси чрез приватизацията, която още тогава бе определена от потърпевшите обикновени труженици като бандитска. Бяха скрити досиета, като това на президента Георги Първанов, не бе извършена лустрация, продадени бяха стратегически обекти на враждебни на НАТО страни.

Тези истини, за първи път изговорени на висок глас от сегашното ръководство на сините, не можеше да не предизвикат ответен удар от страна на Октопода. Грозните обиди обаче се върнаха като бумеранг върху тези, които ги изрекоха. Видя се колко ненавист срещу самозабравилите се техни лидери бе натрупана сред обикновените избиратели и колко обнадеждени са те днес заради възраждането на синия лъв.

А какво да кажем за съботното решение на ръководството на ДСБ да обяви за свой главен враг на предстоящите избори сродната народна партия, а не бившите комунисти. Това, разбира се, не е изненада, защото се видя, че Синята коалиция, в сътрудничество с червените, игра срещу управляващите на всички вотове на недоверие. Но за първи път така откровено бе загърбена БСП, основният враг на всяка дясна партия у нас.

Не може да не отбележим  и факта, че сините с облекчение се разделят с някои карикатурни образи, изпълнени със зловещо съдържание: Мартин Димитров, който се прочу със златното ключе, всъщност еднолично натири стотици от партията и хвърли спасителния пояс на ДСБ (но сега оттам няма да му отговорят със същото, защото вече е никой и не може да им докара избиратели).

Ами Димо Гяуров, който като парашутист бе спуснат начело на разузнаването, а след това, точно заради зависимости, бе награден от червения президент с посланическо място. Двамата са до такава степен замаяни от собственото си мнимо величие, че сега не могат да разберат недоволството срещу тях.

Ваньо Шарков пък, на когото все някой му плаща сметките, изобщо няма да коментираме.

Оказа се, че цялата синя номенклатура не е правила нищо друго, освен целенасочено да унищожава твърдото антикомунистическо ядро и да проваля превръщането на СДС в модерна дясна партия. То беше ясно, че този процес, минал през толкова много скандали, не може да не свърши по същия начин.   

Но нека накрая се върнем отново към наивността на Мартин, която манипулаторите високо ценяха, защото знаеха, че всичко, което той върши, е в тяхна полза и в ущърб на СДС. Иначе публично те се държаха с него точно както онзи Дядо Коледа, който, влизайки през комина в къщата на СДС, вижда на леглото една гола мадама и трескаво започва да мисли на висок глас, че всички да чуят:

„Да се възползвам ли или да не се възползвам? Ако се възползвам - отиде ми графикът. Ако не се възползвам - не мога да мина обратно през комина.”

Този път обаче вместо голата мадама на леглото ги чака истинският Дядо Коледа и коминът наистина ще се окаже тесен за ментето, с което дълги години ни залъгваха.