Битката за патриарх става жестока. Кои са отпред и кои зад сенки?

На 24 февруари Патриаршески църковен събор ще избере наследник на дядо Максим. От 14 архиереи за трона могат да се борят 12. Двама отпадат заради ограничения в устава - Николай Пловдивски няма навършени 50 г., а Амвросий Доростолски няма 5 г. стаж като митрополит. Повечето от останалите владици са си направили отводи, но Св. синод може да не ги приеме. Вероятно седмица преди събора архиереите ще определят тримата, сред които делегатите да посочат патриарх. Засега като основни претенденти за трона се спрягат Кирил Варненски, Гавриил Ловчански и Неофит Русенски. Но са възможни всякакви изненади.

Лобитата в синода са плаващи и до последно няма да е ясно кой зад кого е. Сигурно е обаче, че Николай няма да подкрепи Кирил. Зад Гавриил пък стоят Натанаил Неврокопски и Дометиан Видински. Ловчанският владика е и единственият, за когото не излезе досие в ДС. Дядо Неофит пък има, но от папката стана ясно, че той не е работел като агент. Общуването му с тайните служби е било само заради участие в международна конференция.

- Ваше високопреосвещенство, обявихте, че няма да влизате в битката за патриарх. Но едва ли някой вярва, че ще оставите избора на Божия промисъл. Каква ще е борбата ви?

- Божият промисъл действа в Църквата и това се вижда и чувства във всяко събитие от последните седмици и месеци. Ако много упорстваме в нарушаването на каноните, в налагането на субективните ни желания, ако знаем, че ще направим лош избор, но въпреки това го правим, Бог може и да допусне да "стане на нашето". За да научим що е то покаяние. Бог ни е дал свободна воля, за да носим отговорност за решенията си. Старая се да използвам моята свободна воля и моята християнска съвест за добрата кауза на църквата.

- В обръщението, с което излязохте от мълчанието след смъртта на патриарх Максим, описахте какъв да е наследникът му. Става ясно, че в представата ви никак не се вписва Кирил Варненски. Кой митрополит е най-близо до идеята ви за предводител на църквата?

- Когато след края на избора ние, митрополитите и делегатите на събора застанем пред обществото и то ни попита "Защо, с какви мотиви избрахте точно този?", ние трябва да му дадем ясен отговор. Не можем да се измъкнем с отговор: "Ами защото така реши мнозинството." Отговорът трябва да бъде даден не от позицията на процедурата, а от позицията на морала. Разбира се, че имам своите виждания, но едва ли бих ги споделил публично на този етап. За църквата най-важно сега е да чуе мнението на своите членове. Всеки кръстен православен българин е член на Светата ни църква и изборът на патриарх го касае лично. Кажете първо вие кого или кои бихте искали да видите начело на вашата, нашата църква? Впрочем по мненията на обществото ще се ориентираме и дали и доколко църквата се е справила със задачата да възпита у своите миряни правилни критерии за оценка.

- В чужди медии и във форуми в интернет борбата за трона е най-кратко описана така: Линкълнът срещу Ролексът. Вие как бихте я представили?

- Чуждите медии ползват за анализите си информацията от българските медии. След като нашите медии години наред се фокусираха не върху същинските въпроси на вярата и морала, а върху жълти и скандални теми, е логично сега образът ни в чужбина да е такъв. Затова казах и подчертавам още веднъж, че патриархът е лице не само на църквата, но и на държавата пред света. Ако самите българи и българските медии нямат високо мнение за него, помислете какъв ще е отзвукът по света и как той после ще бъде посрещан. Дали ще бъде уважаван, ако самата българска общественост не го уважава?

- Според богослови като митрополит с влияние и голяма подкрепа - и в епархията, и в политическите и бизнес средите, въпросът сега е накъде ще насочите тези ресурси при избора на патриарх. Какво ще отговорите?

- Чувствам подкрепата на Бога, на клира и миряните от Пловдивска епархия и съм благодарен, че я имам. Ако смятате, че имам известен авторитет и извън нея, то това се дължи на позициите ми по обществено значими въпроси, които съм застъпвал в проповедите си и които са публично известни. Друг ресурс освен Божията благодат и проповедта нямам. В неделната си проповед например подчертах многократно, че бих искал изборът на моите събратя митрополити и после на делегатите на събора да се фокусира върху тези и този, на когото бихме имали най-голямо доверие, че е достоен да води Светата ни православна църква. Доверието е морална категория. Или го имаш, или го нямаш. То не се придобива с "ресурси".

- Обвиняват ви, че като бивш викарий в София задкулисно дирижирате скандалите при избора на делегати от столицата. Така ли е?

- Знаете ли, наистина не разбирам защо ми се вменяват свръхестествени способности. Аз съм в Пловдив от шест години и почти нямам възможност да общувам със свещеници от други епархии. Преди два месеца редица мои критици с пяна на уста обясняваха, че в Софийска епархия не ме искат. Сега същите обясняват как софийските свещеници слушат мен. Елементарно е един или друг провал да се обяснява с конспиративни теории. Факт е обаче, че и преди в София, и сега в Пловдив съм насърчавал и насърчавам свещениците да са свободни хора и да не се страхуват да изразяват мненията си.

- На 24 февруари в църквата ще започне нова епоха. Как ще постъпите, ако бъде избран митрополит, който ще трябва насила да почитате като патриарх?

- Патриарх не може да се избира и почита насила. Сигурен съм, че съборът ще избере човек, на когото всички ще имаме почит, уважение и доверие, защото ги заслужава. Пази, Боже, ако църквата трябва да изтръгва почит чрез подчинение и силови методи. Ако питате дали ще се съобразя с избора, разбира се. Важното е изборът да е такъв, че да повиши доверието на обществото към църквата.

- В Пазарджик върви дело срещу имами за проповядване на радикален ислям. Как ще помогнете на паството си там да се почувства защитено - за България не е типична гледката на жени в бурки и мъже с дълги бради? Има ли опасност от конфликт на религиозна основа?

- Слава Богу, на територията на нашата епархия няма междурелигиозни конфликти. Православната църква никога не би допуснала от нейните среди да възникне напрежение в такава посока. Истински вярващите хора са мирни и добри по определение. Това се отнася и за нашите съотечественици мюсюлмани, които ние уважаваме. Църквата може да бъде полезна на националната сигурност, ако изпълнява душеспасителната си мисия и възпитава добри, почтени и морални християни. Другото не е наша работа.