Как изпускат парата хората у нас и тези отвъд Океана

Водещата международна новина от тази седмица безспорно е терористичният атентат на традиционния маратон в Бостън. Водещата версия за момента е, че атаката е дело на вътрешна терористична група. Тоест не чужденци, а членове на американското общество са се обърнали срещу народа си.

И докато американската нация се самовзривява, една друга – българската, се самозапалва. Може ли между тези две явления да се направи някаква връзка. Първоначлната допирна точка може да се окаже нещо съвсем обикновено. Херметическа тенджера, например.

У нас празният готварски съд е символ на примирението, а отвъд Океана вече символ на борбата. Атентаторите са напълнили две тенджери под налягане със сачми и пирони и са ги взривили. Така определено привлякоха вниманието на всички. Самозапалванията на местно ниво обаче не постигнаха подобен ефект. Отчаяни хора, които искаха да бъдат чути, си драснаха клечката пред Президенството, Младежкия хълм в Пловдив, Общината във Варна и тази в Раднево. Няколко други завършиха със скок от Аспаруховия мост. След гръмките заглавия обаче не остана никакъв спомен за тези хора. След репортажа по новините нашенецът просто изцъква с език и цъка дистанционното на някоя забавна програма.

Инцидентите в САЩ стават шумно – по начин, който гарантира, че целият свят ще научи за случая. Там пострадали, свидетели, близки и роднини, дори домашните животни биват обследвани от армии от психолози и споделят своята трагедия пред американския народ. Там институциите мигновено започват да търсят виновниците. Тук обикновено се говори за лудост, депресия или дори желание на болен човек за посмъртна медийна изява. Обикновено близките на загиналите не говорят много. Представата е, че става дума за семеен проблем и е редно той да си остане такъв. Българите винаги се опитват да се справят сами.

Защо обаче нашенецът превръща себе си в мишена, а американецът всички околни? Ние сякаш жертваме себе си в името на чуждото задоволство, а янките обратно – те жертват случайни хора за свои собствени цели. Защо са необходими всичките тези мъртви души? Ами нищо чудно просто някой ветеран да си търси мишени за тренировка, защото му е доскучало след уволнението. Имайки предвид пословичната прагматичност на американците може да се окаже, че зад взривовете стои някоя медия, зажадняла за рейтинг или някой медицински център, закъсал за пациенти.

При нас обаче лекари няма – повечето стягат багажа. В същото време повечето българи не могат да си позволят качествено лечение. Затова нашенецът действа по изпитаните рецепти – търсим бели лястовици, леем си куршум или стоим и псуваме жалко пред телевизора. Съскаме досущ като някоя тенджера под налягане. Може би в това е основната разлика-нашите тенджери са много по-здрави и гърмят само в краен случай.