Размисли около ”подвига” на Жоро Милионера

Тази седмица пловдивският съд разгледа по кратката процедура едно доста интригуващо дело – това на Жоро Милионера. Инкасо гардът, който преди година обра собствената си фирма, получи присъда от 8 години затвор. Мало и голямо се зарадва на новината и започна да пресмята колко точно ще прекара Георги Енев зад решетките като се приспадне времето в ареста и привилегиите ”за добро поведение”.

Ясно е защо голяма част от обществото симпатизира на крадеца. С или без криза у нас заплатите са мизерни. Европейските и родни статистики редовно ни го припомнят. По-голямата част от хората едвам свързват давата края. Затова подобен удар е мечта за мнозина. Престъпление като това обаче изисква сериозен умствен потенциал. Тук изниква въпросът не би ли било по-добре тези умения да се използват за добро.

В някоя по-развита държава хора като Енев вероятно успяват да се реализират по-успешно. У нас обаче връзкарщината и шуробаджанащината често са пречка за хора, които имат талант. В същото време българинът често работи извънредно, на безкрайно амортизирана техника с твърде претенциозни шефове, за които допълнителното заплащане е табу. Е, ако става въпрос за глоби и удръжки – само им дайте повод.

Затова, приклещен от нуждата и желанието за мъст, нашенецът избира трети вариант – да си вземе ”своето” с кражба. Този род престъпления не са патент на Енев. Има ги достатъчно – жепейците крадат нафта от локомотиви, касиерки крадат от своите банки и т.н. Дори и разносвачите на прясно мляко и франзели сигурно намират начин да вземат нещо странично. Просто техният ”колега” Енев е карал пари в брой.  

Така като се тръгне нагоре по веригата на ”заслугите” лесно може да се види, защо и политиците крадат. Това определено е националният ни спорт. Лошото е, че не остана много материал за присвояване. Дори и да имаше обаче, това нямаше да реши проблемите, защото тогава всички щяхме да сме много богати, но неизбежно щяхме да бъдем заобиколени отвсякъде с крадци.