Случаят е поредният пример за политически PR, смята д-р Бойко Маринков от БАН

Скандалът с искането за връщане на вакъфски имоти е поредният опит за проверка на нагласите в българското общество, смята д-р Бойко Маринков, научен сътрудник в Института по Балканистика към БАН. "Нормативна база за защита на българските интереси има, въпросът не е в правната страната, а в това как реагира българското общество на едни достатъчно провокативни сондажи на определени кръгове от турския елит”, обясни той пред агенция "Фокус".

Скандалът  се разгоря покрай посещението на турския вицепремиер в Пловдив. На тържествена вечеря-ифрар по случай мюсюлманския празник Рамазан Байрам, Боздаг е обявил, че архитектурните паметници от отоманско време на българска територия са в окаяно състояние и Турция ще си ги поиска, за да се погрижи за тях. На вечерята присъства президента Росен Плевнелиев, но българските медии не бяха допуснати да отразят събитието. Информацията за казаното на тържествената вечер дойде от страна на турските журналисти.

"Колкото и да е парадоксално, тези, които подхванаха тезите за необходимостта за защита на османското архитектурно и културно наследство, и тези, които се обявиха против пряката намеса, имат еднаква нужда от тази провокация, тъй като това е част от политическия PR, добави д-р Маринков.
"Друго смущаващо в този случай е, че след съобщението на българското Министерство на външните работи за срещата с посланика Исмаил Арамаз, нямаше друго съобщението от страна на посолството или мюфтийството, което да показва, че са разбрали сигнала, идващ от българската държава, в лицето на Външно министерство", изтъкна той.
Припомняме, че вчера от пресцентъра на МнВР, обявиха, че на срещата във ведомството посланик Арамаз е заявил, че Турция няма претенции за собственост на територията на България.
"И все пак - за кои имоти става дума? Показано е, в чисто медийна информация; не съм видял официални изявления, че отделните мюфтийски настоятелства в различни български градове предявяват претенции, на база на нормативни документи, които съдът трябва да разгледа и да отхвърли", обясни експертът.
По думите му, всички тези проблеми са решени с договори, сключени между двете държави през 1909, 1913 и 1925 година.