Само Господ знае къде ще играя след Нова година, категоричен е бургаският Гатузо

Цветомир Цонков е роден в Шумен, но играе само година за родния си клуб. След това е привлечен от Светкавица Търговище, където изиграва 4 сезона и после преминава в Черноморец. С „акулите” влиза от Б в А група и се превръща в основен състезател от средата на терена. След като идва в Бургас той работи с Димитър Димитров, Красимир Балъков, Георги Василев и Тони Велков. От края на септември е картотекиран в отбора на Нефтохимик, където за кратко печели уважението на своите колеги. Въпреки, че има зад гърба си седем сезона със синята фланелка на Черноморец, Цонито или както го наричат „Бургаския Гатузо” печели веднага симпатиите и на феновете, които иначе трудно приемат футболисти на „кръвния враг”.

Срещаме се с Цонков на чаша чай в центъра на Бургас:

- Здравей Цоне, поздравления за страхотния ти гол срещу ЦСКА. Как си след това попадение, което предизвика толкова голям отзвук не само у нас, в Европа, та дори и в Америка?

- Имах спортно щастие. Гледах много пъти видеото с гола от различните камери, на забавен каданс също и наистина смятам, че имах страхотен късмет да стане такъв хубав гол. Идеята ми се изпълни стопроцентово. Още при грешката на футболиста на ЦСКА видях, че вратарят е излязъл напред и веднага отправих топката по посока на вратата. Тя влезе и така стана хубаво попадение. Жалко само, че имахме още две – три чисти положения, които ако бяха влезли нямаше да загубим мача.

- Това ли е голът, който ще помниш винаги?

- Аз играя на позиция, при която няма много възможности за обстрел на вратата. Все пак имам голове за Черноморец, които няма да забравя. Ако си спомняш когато бяхме в Добрич и играхме за купата, вкарах също много хубав гол.

- Да, спомням си. Ти излъга двама футболисти в наказателното поле и с падащ лист елиминира вратаря. Спомням си, че тогава този гол направи силно впечатление и на Краси Балъков, който бе тогава треньор на Черноморец. Всъщност ти защо напусна „акулите”?

- Седем години играх за отбора на Черноморец. Вече минавам 30-те и реших в последните няколко години от кариерата си да играя за друг отбор. Разделихме се най-приятелски. Не е имало драми. А и не може да има, защото Димитър Димитров ме доведе в Бургас. Тук се развих като футболист. От него научих много за футбола. Но сега искам да се захвана с ново предизвикателство.

- Как се работеше в Черноморец през годините? Отбора имаше добри и не чак дотам добри моменти.

- За времето на моя престой в Черноморец, мога да кажа, че винаги се е работило професионално. Не мога да коментирам треньорите, които са минали през отбора, всички бяха големи професионалисти. А и имена като Херо, Красимир Балъков и Георги Василев сами говорят за себе си. Спомням си, че най-доброто класиране направихме с Балъков. Тогава бихме Левски и ЦСКА в един сезон, но след това нещата се промениха.

- Нека сменим малко темата. От два месеца си в Нефтохимик. Как реши да смениш Черноморец с неговия градски съперник?

- Аз започнах подготовка с отбора в началото на лятото. Станимир /Димитрови/ и Антон /Спасов/, които водеха отбора тогава ми казаха да тренирам с момчетата и ако не замина за чужбина, каквото бе моето първо желание, да играя за Нефтохимик. И двамата много настояваха, а ние сме приятели и реших да помогна на отбора. Все пак от много дълго време „нафтата” не бе играл в А група.

- Ти, Коцето Янев, Деян Христов, Любчо Божинов сте по-опитни в отбора, но като че ли нещо все не достига. Ето и мача с ЦСКА, играхте добре първото полувреме, а загубихте!

- Наистина първото полувреме бе почти равностойно, но както и треньорът ни отбелязва, след 65-70-та минута губим ритъм и намаляваме темпото. От това опитен и силен отбор като ЦСКА няма как да не се възползва. Но не беше ли същото и с Литекс? Имахме в началото две чисти положения, а ни поведоха след нещастен автогол. И после още една грешка и вместо да се радваме, накрая загубихме. Но така е във футбола.

- Кажи ми след като вече почти 8 години си в Бургас, чувстваш ли се бургазлия?

- Да, с хубавото се свиква бързо. Със съпругата ми си взехме жилище в Бургас. Изплатих и кредита си за него и сега вече съм по-спокоен. Обичам да се разхождам като е хубаво времето в Морската градина, харесва ми морето, изобщо приемам Бургас като своя град. Когато се подготвях самостоятелно правих всекидневно кросове край морето и играх всеки ден волейбол с приятели.

- Какво ти предстои?

 - Сега искам да съм здрав и да изкарам сезона с Нефтохимик. Искам да вземем още победи, макар че ще бъде трудно. След това се надявам да имам повече предложения от чуждестранни отбори, където да опитам да изиграя последните години от кариерата си. Предпочитам това да стане в Германия или Австрия, откъдето са ме търсили, може разбира се и другаде. Сега обаче мисля за предстоящите мачове с Нефтохимик.

- Значи все пак ще напуснеш „нафтата” след края на сезона?

- Много неща могат да се случат дотогава. Атмосферата сред момчетата е чудесна, но аз трябва да мисля и за след това. Само Господ знае къде ще играя след Нова година. Може пък да остана в Бургас, ако нещата се променят към добро. Не отхвърлям никакви варианти и възможности.