От Министерството на околната среда и водите предупреждават, че има опасност от суша през лятото заради липсата на сняг

При липсата на сняг и валежи в края на лятото районите, които черпят питейна вода от речни и планински източници или от подземни сондажи.

Според данните на екоминистерството, което отговаря за питейната вода, снежната покривка е почти никаква в сравнение с миналата година, съобщи bTV.

В сравнение със същия ден на миналата година всички реки в България имат по-ниско ниво и по-малки водни количества. Точно преди една година нивото на река Дунав е било със 180 сантиметра по-високо.

Изводът е, че водните ресурси са много по-изтънели. Водният баланс би могъл да се подобри, ако скоро завали сняг.

Няма опасност от водна криза за тези региони, които ползват питейна вода от язовирите, които в момента са запълнени над 70 на сто.

Под критично ниското ниво са реките Искър при Нови Искър, Марица при Радуил, Вит при Тетевен. „Тенденцията е, че притокът към язовирите е почти никакъв, защото няма сняг и топене, но това се е случвало през 1993 г. и 1994 г., след това има засушаване. Тъй като се очакват валежи, но слаби, водите ще се покачат малко", обясни хидрологът от БАН Снежана Балабанова.

Водите на язовир Искър са се отдръпнали с 15 метра навътре. „Имало е и по-лоши години", коментира Балабанова.

В момента съоръжението е пълно над 72%. „В момента има толкова вода, че дори да не падне грам дъжд, населението на София е осигурено година и половина да пие, без да стигне до санитарния минимум", обясни Асен Личев от дирекция „Управление на водите" в МОСВ.

Положението при язовирите, които се използват за поливане обаче, не е оптимистично. Докато в язовир Искър водата е само със 160 милиона кубически метра по-малко от допустимото, то по дъното на Панчарево има миди и охлюви.

Язовир Огоста в Монтана, който се използва за поливане, достигна най-ниското ниво в историята си. Драстичният спад е в резултат на 4-годишно засушаване. От четири месеца не работят и двете водно-електрически централи под водоема. Общият обем на „Огоста" е 506 милиона кубика и всеки ден намалява със 70 000 до 80 000 кубика. „Ние имаме страхове, че няма да можем евентуално да изпълним поливния сезон, тъй като тези ниски коти на завиряване няма да ни позволят да подадем вода на водоползвателите", обясни Игор Репкин от Хидротехнически район - Монтана.

Въпреки сушата Враца, Монтана, Берковица и още 30 селища в района ще имат вода за пиене тази година. Язовир Среченска Бара е пълен близо 70 на сто от капацитета си.

Прогнозата на специалистите е, че криза няма да има при тези, които се водоснабдяват от язовири. Рисковите места обаче са там, където се пие вода от речни водохващания и подземни води. Ако продължи тази тенденция на засушаване, в края на лятото пак ще се появят кризи в питейното водоснабдяване. Най-рискови са Пазарджик и Пловдивското поле, както и Добруджа.