Няма безгрешен човек, но можем да опитаме да се променим

Всеки родител се стреми да бъде “Добрият родител”, но всеки го прави по различен начин.

Идеален родител няма, както няма и идеално дете. Това е мираж. Много често се срещат родители, които проектират върху децата си собствените си амбиции и гледна точка за света в общуването си с децата.

Във отношенията си с децата родителите несъзнателно пренасят много свои преживявания /тревожност, страх, скрити комплекси и т.н./ Често децата се обвиняват за проблемите на родителите, смята се, че те са причината за несполуките в семейството. Не се съзнава, че децата се учат именно от възрастните: например: майката казва, че дъщеря й е нервна, необщителна, често конфликтна с връстниците, а в действителност самата майка е необщителна и конфликтна с хората, рязка с мъжете.

Грешките в семейното възпитание се срещат често, но важното е да се знае, че се правят несъзнателно и когато ги забележим, при желание могат да се предотвратят. И все пак безгрешен човек няма.

Ето някои по-често срещани грешки:

Тревожни родители. Това са родители, които се стремят да обгрижват детето постоянно, за да не го достигне някаква хипотетична опасност.

Нищо не терзае така силно родителите, както страха за тяхното дете. Почти всеки родител се тревожи за детето си, но с времето този страх би трябвало да преминава в увереност в родителството.

Прекомерния страх се съчетава с любовта, тревожните мисли са почти постоянни, дори когато няма реална заплаха за детето. Често в такива семейства преобладава паниката. Причините за подобна свръхтревожност могат да бъдат много. Най – честата е, че самите родители са живели в подобни семейства.
Деца, които са имали тревожна майка например, много по - често имат завишена тревожност също, преобладават и много повече страхове от въображаеми опасности.

Неразбирането на особеностите на личността на детето, на неговия характер. Например дете, което е по-затворено в себе си (интровертен тип), а майка му постоянно го подтиква към нови запознанства

В такъв случай детето не може да изпълни инструкциите, тъй като такова поведение не е присъсщо на характера му.

Има например родители, които считат детето си за инат, а то просто се опитва да запази собственото си чувство за достойнство и независимост.

Несъответствието на очакванията на родителите и възможностите на детето.
Например родители, които искат детето им да свири на пиано и поради това те задължително го записват в музикална школа. Или родители, които смятат, че детето им трябва да знае немски език, го записват в езикова школа.

Непоследователност в отношенията към детето от страна на родителите. Това са родители, които бързо преминават от едната крайност към другата (от пълен контрол до пълна свобода). Също така тук попадат и разногласията между родителите – бащата прилага един възпитателен метод за дадена ситуация, а майката - друг метод за същата ситуация. Или майката наказва детето, а бащата отменя наказанието.

Доминантност. Родителите изискват подчинение от страна на детето си. Използват се и физически наказания, контролира се мисленето на децата.

Родителите с властни черти в характера си често обвиняват децата си, че са инати, непослушни. Обикновено родители, които са доминантни с децата си, всъщност с непознати са в позиция на подчинение. Безпомощността на децата им дава възможност да се почувстват “отгоре” и се възползват да задоволят тази своя потребност.

Хиперсоциалност. Родителите се стремят децата им да бъдат харесвани от всички – съседи, учителии, роднини, приятели. Карат ги винаги да поздравяват, да не забравят да кажат “Довиждане”, да стоят на стола и да пазят тишина, да не тичат. Правят се забележки: “Не така...”, “Не тук....”, “Не тичай ще се изпотиш.”, “Това не е правилно.....”, “Не сега...”
Още с раждането на детето родителите са изготвили план за живота му, в който те определят правилата, училището, в което ще учи, какви езици ще учи, университета, професията, какви приятели ще има и т.н. и т.н.

Плановете могат да бъдат най–различни в зависимост от това какво попада в зоната на жизнените ценности на родителите – спорт, бизнес, политика, здравословен начин на живот. По този начин живота на детето е подчинен на строги правила още от първия му ден. Децата са лишени от избор и от задоволяване на собствените си потребности и желания. Много скоро децата започват да мислят, че за за да бъдат обичани трябва да бъдат послушни.

Започват да задържат в себе си чувства като обида, гняв, страх. Изразяват радост и възхищение само в определена рамка, не много шумно и бурно. Любовта става разменна монета: “Ако слушаш – ще те обичаме, ако не слушаш – няма да те обичаме”. И такъв модел на общуване ще има и със своите съученици, приятели, в последствие – колеги. То ще бъде “послушно” във взаимоотношението с околните.

В отношенията на семейството няма топлота, ласки, родителите се боят от “показване” на каквито и да е чувства. Не показват любовта към децата си на публични места. В семейството също чувствата не се демонстрират (както положителни, така и негативни). Липсват също и детския шум, веселието, жизнерадостта и непосредствеността. Родителите не търпят слабостите и непосредствеността на децата си и се стараят да ги изкоренят. С децата си се отнасят като с възрастни, очакват и тяхното поведение да е като на възрастните.
Децата се дават на детски градини, за да се научат да изпълняват правила и да се научат на дисциплина. Учителите се избират да бъдат строги. Възлагат се максимално добпълнителни занимания. ”Усиленият контрол е пътят към успеваемост на децата”.

Недостатъчна отзивчивост. Ненавременен и недостатъчен отклик на молбите, потребностите и емоциите на детето.

Това са и родители, които моментално реагират при неуспехи на детето си, но не обсъждат и успехите му. Не го поощряват при добра постъпка и не го хвалят.

Егоцентрично възпитание или “Всичко за детето”. Възможно ли е родителската обич да бъде твърде много?

Деца, чийто родители са ги поставили на пиедестал възприемат родителите си като нещо свръхценно, като техния смисъл на живота, кумир. В такива семейства не съществува думата дисциплина и режим. Възможно е родителя да накаже детето, но веднага след това го обзема чувство на вина и отменя наказанието. Казва си:”То е още малко и не разбира”.

Често прекалената всеотдайност може да се е появила поради появило се желание да се компенсира липсата на интерес от страна на съпруг/а

Източник: тя.бг