Или защо един народен представител променя закон така, че да облекчи дълга си от 14 хил. лева

Напоследък все по-активно и масово се заговори за ЧСИ (частните съдебни изпълнители), техните такси, практики и това колко лоши са те. Темата доби новите си висоти в общественото и медийното пространство, благодарение най-вече на един депутат от Коалиция за България, който изказа публично своите помисли под формата на предложения, без да се е консултирал с никого преди това – все по-обичайна практика сред българските депутати.

Но, да не обсъждаме още навиците на новите народни представители. Нека преди да обсъдим предложенията, да си представим ситуация, в която имаме длъжника „Х”, но таксите на частните съдебни изпълнители са значително по-ниски, не участват в публичните държавни и общински вземания, имат редица ограничения в работата си.

На пръв поглед звучи страхотно – предполагам, че всички сме съгласни и доволни, най-вече „Х”.

А ако се доверим на "гениалността на българските депутати”, защо утре да не очакваме от тях да стигнат и по-далеч в идеите си?! Например можем със закон да забраним на ЧСИ да ни вземат каквото и да е, преди целият град, не – област, да се е съгласила, че конкретното може да ни бъде взето.

Става все по-хубаво, но аз вече започвам да се притеснявам, защото когато в идеите, мисленето и предложенията на властимащ започне да прозира чувство на недосегаемост и безнаказаност, прекалена свобода да взема необмислени решения, когато и каквито си поиска, и всичко това, съчетано с личен мотив, историята е показала, че тогава нещата не отиват на добре.
И като казвам личен мотив, се чудя, кога народните представители ще започнат да работят, водени от интереса на народа, от общия интерес, а не от личния? Защото предложенията на точно този депутат идват в момент, в който банката, от която е теглил заем, му е вдигнала лихвата по кредита, без да го уведоми: "Събудих се една сутрин и разбрах, че дължа 19 000 лева" – казва депутатът.

Тоест, той прави предложение за законови промени по дейност, по която е бил потърпевш. В мотивите си депутатът дава "Топлофикация - София" като пример за общинско дружество, което трябва да престане да дава събирането на дълговете си към частни кантори, а вместо това да избира държавните. Интересното е, че той самият има 14 хил. лева дълг за парно, показва декларацията му за конфликт на интереси.

Според някои журналисти това е конфликт на интереси. Аз пък бих го описал по-скоро като опит за отмъщение, като злоупотреба със служебно положение. И веднага бих си задал няколко въпроса:
1. Ако не беше даден на ЧСИ, щеше ли да се сети да прави подобни предложения за законови промени? 
2. Що за депутат е човек, който дължи на публично държавно или общинско дружество 14 000 лв. неплатени сметки? Как е направил такава огромна сума – или отоплява огромно, ама наистина огромно жилище (може би гледа доброволно бежанци), или не си е плащал сметките поне 10 години.
3. Това ли е примерът, който един народен представител дава на гражданите – "не плащайте, а ако ви накарат да платите, бъдете депутат и сменете закона така, че да не плащате"?
4. Защо изобщо човек, който дължи толкова много на държавата, е депутат?
5. Как този човек ще мотивира предложението си и ще убеди обществото, че иска общинските и държавни дружества да не ползва ЧСИ, а държавни, не за да може да им оказва влияние и натиск, а защото ще е по-ефикасно? И тук можем веднага да дадем статистика и данни колко са събрани от частни и колко от държавни съдии-изпълнители и веднага ще опровергаем тезата на въпросния депутат.
И си задавам още един въпрос: Защо този депутат прави предложение за законови промени, без да се допита до колегите от неговата партия, до институциите, до съдебното министерство, до която и да е от заинтересованите по темата страни? А отговорът е логичен – защото никой не би го подкрепил в такива безумни идеи, само за да задоволят стремежа към мъст на един „засегнат”, макар и народен представител.
И сега, когато отново си представям ситуацията от началото на този текст, но в лицето на длъжника „Х” поставя депутата „У” – е, вече никак не съм съгласен и доволен, признавам. Не съм съгласен моите сметки за вода, ток, парно и т.н. да са високи, защото трябва да компенсират неплатените сметки на депутата „У”!Не съм съгласен общинското дружество „Топлофикация” – София, което се издържа и функционира от моите сметки, такси и данъци, да е на загуба и да работи лошо, защото депутатът „У” не си плаща изконсумираното. И не съм съгласен законът да е такъв, че никой да не може да вземе дължимото от него.