Очаквам затвор за този човек!

“Очаквам затвор за този човек. Не че това ще ме удовлетвори, но го искам заради чувството, че има някаква справедливост, че има закони, заяви Красимира Иванова, майката на прегазения в пешеходната зона на Стара Загора Паоло, пише 24 часа.

По професия Красимира е психолог, през 2004 г. е завършила магистратура по семейна терапия и консултиране. Признава, че професията сега  помага, доколкото въобще е възможно, да понесе болката от загубата на детето, както и да подкрепя семейството си.

Години наред съм работила над себе си и съм наясно с чувствата и емоциите си, казва тя. Сега е управител на Център за семейна терапия и консултиране в Стара Загора, част е от психологическия екип на фондация “Искам бебе”. Последно е имала проект за проблемите на хората, болни от таласемия.

Тези хора, както и аз самата сега, не искаме да бъдем съжалявани. Да се вайкат край нас: “Горките!”. И да ни лепват клеймо. Когато говоря за смъртта на детето си, не искам да търся трагедията, не търся помощ, а се стремя да видя смисъла на станалото - да направим така, че то да не се повтаря, да не загиват и други деца по този начин, категорична е Красимира.

Не е сигурна, че скоро ще може да се върне към предишната си работа.

Ще е цинизъм, ако се изправя срещу група хора и ги уча как да решат своите проблеми, а да нося в себе си своя проблем. Та аз мога да го предам неволно на тях, разсъждава психоложката.

През онези 15 г., докато забременее инвитро с близнаците Паоло и Анжела, а и след това, в многобройните си срещи с хора, търсещи съвета на психолога, тя е видяла много страдание и знае, че то може да връхлети всекиго. И че всеки проектира сега нейното страдание върху себе си, с това си обяснява съпричастността на тези, които я подкрепят. А те са много - 3000 излязоха в събота на мълчалив протест в памет на нейния Паоло в Стара Загора.

Не зная какво изпитвам към този, който прегази детето ми. Много съм объркана, казва още майката и допълва, че не е готова да приеме съболезнования от него или от близките му. Не че някой от тях се е опитал да  ги изкаже.

Ако приема съболезнования, означава, че съм простила, а аз не мога, допълва майката. Тя разсъждава така: ако той беше осъзнал стореното от него, нямаше да разиграва тези циркове със спуканото тъпанче на ухото си, а щеше да наведе глава.

Няма какво да му каже, ако го срещне.

Какво, да му разкаже как Анжела казва в детската градина, че вече няма братче? Да, детето бързо се върна в градината. А вкъщи нищо не е променено от злокобния 2 юни, когато родителите излязоха с децата си на разходка в пешеходната зона с колелото, което им купили за Деня на детето. И когато ги връхлетя джипът на Георги Сапунджиев.

Анжела още не е пипнала играчките, с които двамата играеха. Бяха им общи, макар че на него купувахме автомобили, а на нея - кукли, проблясват сълзи в очите на Красимира.

Понеже са деца от центъра на града, двамата израснали сред автомобилите пред блока им. Отрано познавали цветовете и мама ги учела да разпознават светофара. Докато ги возели в количката, питали: “Ето, зеленото човече светна, нали трябва да преминем?”.

Дълго чаканите деца са кръстени на бащите на двамата родители - Анжела на Ангел, таткото на Красимира, Паоло на Петър, бащата на Иван.

Първа Анжи открила, че с дядо си Ангел имат една и съща буквичка в името и започнали галено да си казват: “Ей, буквичке” После и Паоло разбрал, че имат една и съща буква с дядо Петър и започнал да се хвали: “И аз имам своята буквичка.”

Дни след смъртта на момченцето вкъщи купили 2 канарчета. Кръстили ги Анжела и Паоло. “Казваме на дъщеря ни: “Ето, сега можеш пак да говориш на Паоло, той ще те чуе.” Като психолог Красимира знае, че един ден 4-годишната днес Анжела няма да има ясен спомен от случилото се, макар при всеки човек да е индивидуално.

Ще знае за Паоло от снимките и от разказите на близките си. Когато джипът връхлетял, Красимира и Анжи били по-назад и майката успяла да я предпази, за да не види мъртвото си братче върху асфалта.

Но после взела детето на погребението. Направила го, след като се посъветвала с колеги психолози, сама не могла да вземе решение в оня миг на шок.

Психологията учи, че децата имат по-здрави защитни механизми да се справят в подобни случаи. Сега Анжи трябва да е близо до родителите си, за да вижда как страдаме, как се справяме с баща, това ще  помогне, убедена е Красимира.

Но и тя, и съпругът  Иван още не могат да привикнат да говорят за Паоло в минало време.

Когато вляза вкъщи, все имам чувството, че ей сега ще го видя до масата. И за да убия болката, се залавям да върша нещо, което да ме изведе навън, например да хвърля боклука, казва майката.

Днес от 10 ч апелативният съд в Пловдив ще заседава по мярката за неотклонение на Георги Сапунджиев, който смаза с джипа си детето на 2 юни. Миналия петък състав на Старозагорския окръжен съд остави шофьора под домашен арест, но наблюдаващият прокурор Румен Арабаджиков, който иска постоянен арест, протестира.