Преди масовото разпространяване на изкуственото осветление средната продължителност на съня е била 12 часа на нощ, а не 8, както се приема за нормално днес. При това сънят се е разделял на два периода – 3-4 часа преди полунощ, после събуждане и после още до 8 часа преди настъпването на новия ден, пише Мениджър Нюз.

Като изследвали тази бимодална структура на съня, учените достигнали до извода, че да се будиш посред нощ е не само нормално, но и доста полезно за творческите натури.
Сън от две части

Будите се посред нощ? Това е напълно нормално и дори полезно. Така смята историкът и преподавател в университета на Вирджиния Роджър Екирхон. Той изследва съня на нашите предци в продължение на много години. Изучил е хиляди съдебни актове, лични дневници и други исторически паметници и стигнал до извода, че преди изкуственото осветление да стане норма, хората са практикували така наречения сън от две части.
„Обикновено са лягали да спят в 9 или 10 часа вечерта. Спели са 3, в най-добрия случай 4 часа. След това, някъде след полунощ, мнозина са ставали, за да се занимават с полезни и творчески дела. После пак са лягали и са спели, докато не ги събуди светлината”, пише ученият.
Като доказателство той привежда спомените на един английски лекар от 16. век, който твърдял, че раждаемостта в работническата класа е много по-висока, защото хората са правели любов при това еженощно събуждане.
Сън и творчество
Учени твърдят, че като сме забравили как да спим правилно, сме забравили и как да творим. Основен виновник за това са технологиите. Психиатърът Томас Уеър разказва за свой експеримент, който доказва въздействието на светлината върху съня и творческата нагласа.
В него 15 души прекарали 4 седмици в помещения без изкуствена светлина. Вместо обичайните днес 16 часа активност, те бодърствали само по 10 на ден. Останалите 14 прекарвали в абсолютно тъмна стая. Така учените пресъздали условията, в които предците ни са живели в средата на зимата.
В началото доброволците просто си отспивали. Когато дефицитът на сън, типичен за съвременния човек, бил възстановен, започнало интересното. Всички те започнали да преминават на сън от две части. Будели се, когато свършвала фазата на REM съня, когато виждаме сънища и когато мозъчната активност е подобна на тази при будно състояние. Затова ставали нощем бодри и в особено, вдъхновено от сънищата настроение. Някои от тях разказват, че са усещали кристална чистота на съзнанието – нещо, което не им се било случвало дотогава.
Гасете светлината!
В днешно време изкуствената светлина се е превърнала в нещо като наркотик. Ние сме зависими от нея. Един доброволец, който се решил да се откаже от него извън лабораторните условия, е американецът Дж. Д. Мойер. В продължение на няколко месеца той и семейството му живели без никакво изкуствено осветление.
„Лягах да спя много рано, може би в 8 и половина. Будех се в три и половина през нощта. В тези будни моменти, които продължаваха около 1-2 часа, четях или пишех на свещи. После пак си лягах”, разказва той.
При това Мойер не си бил поставил за цел да постигне съня от две части – това се случило по естествен път.
Може би това обяснява донякъде защо преди няколко века е имало толкова много творчески личности, сътворявали гениални произведения. Може би има смисъл да се скрием в спалнята, за да прочистим ума си, да посънуваме, да си починем и после – насаме, в тишината на нощта – да родим една наистина гениална мисъл, пише сп. Обекти”.