Не е възможно само дъждовете да са виновни за трагедията в Северозапада, твърди доц. д-р Снежана Балабанова

Много е трудно да се даде подобна дългосрочна прогноза, времето е изключително динамично. Статистиката показва, че не толкова се променят общите количества дъжд, които падат, просто се увеличава броят на т.нар. екстремни явления, при които годишната норма се изсипва на няколко пъти. Това казва в интервю за „Преса” доц. д-р Снежана Балабанова.

Според нея, трябва да приемем, че с климата нещо се случва. Какво е това нещо - ще ни трябват по-продължителни и сериозни наблюдения. Но вече и за неспециалистите е видно колко са променени условията.

Балабанова обяснява още, че случилото се в Мизия и Бяла Слатина е в резултат на комплексни причини.

„В никакъв случай не може да се каже, че единствената причина са валежите. Падналият дъжд наистина надвишава средната месечна норма за август. Да видим хронологията. Първата висока вълна в Северозапада мина на първи август. Все още се възстановяват Бяла Слатина, селата Нивянин, Галиче, Крушовица. Би трябвало втората вълна - на 2 август, да е затихваща, още повече че имахме разливи в споменатите населени места. Следователно водната маса, която протича надолу във въпросния ден към Мизия, би трябвало да е с отминал пик. Освен това в 7,30 ч. сутринта на 2 август и двете ни метеорологични станции в региона - при Бяла Слатина и с. Борован, отчитат чувствително намаляване на валежите”, твърди хидрологът от БАН.

Според нея, катастрофа в такъв мащаб не би могла да се случи само от валежи. Пострадалите се намират в равнина, там не виждаме случая „Аспарухово“, което се намира в дере и е „мишена“ за скатни води. На 1 и 2 август в западните части на страната има райони, където е валяло доста повече от Мизия. В резултат на всичките тези валежи се получава преовлажняване на почвата и тя губи способност та да поема вода, обяснява Снежана Балабанова.

Тя смята, че втората „вълна“ валежи формират директно повърхностния отток. При първата висока вълна се е получило и отнемане на повърхностния слой на почвата, така наречения наносен отток. Водата е отнесла и голямо количество храсти, малки дървета, които е влачила със себе си. Така на места по течение на река Скът се е получило стесняване на коритото. Също така тези наноси понижават транспортиращата способност на реката. При такива нива на валежи се получават „фунии“, заради които водата по реката започва да се движи с много голяма скорост и вкарва залпово водната маса в населеното място. Най-важното е, че където е имало мостове, те са се затлачили и са станали „акумулатори“ на по-големи количества вода, които в един момент се отприщват и тръгват напред. Това не е единствената причина за наводнението обаче, анализира ученият.