Постъпленията и харчовете ще се следят под лупа

ЦИК спусна вето за участниците в предсрочния парламентарен вот на 5 октомври, според което те няма да могат да получават финансова подкрепа от чужбина.

Комисията излезе с решение за правилата за финансиране и агитация в рамките на предизборната кампания на базата на разпоредбите в Изборния кодекс. С него ЦИК затяга драстично финансовите правила, като постъпленията и харчовете ще се следят под лупа.

Освен от лични средства на кандидатите и формациите, в чиито листи те са попаднали, приходи за кампанията ще могат да се набавят от физически лица, но не и от бизнеса, както и от религиозни институции и чужденци. Забраната за финансиране отвъд границите ни важи както за гражданите и фирмите, така и за правителствата на други държави, неправителствените организации, развиващи дейност на тяхна територия, и чуждите мисии у нас.

Забранява се изрично и ползването на публичен административен ресурс, например автомобили и помещения в имоти собственост на държавата и общините. Таванът за даренията ще е 10 хиляди лева, като сумата не бива да се надвишава от даден спонсор в рамките на 1 година.

Ако дарението надхвърля размера на минималната работна заплата, която в момента е 340 лв., се изисква декларация за произхода на средствата. Когато дарението е по-голямо от 1000 лв., Сметната палата ще проверява за съответствие доходите на спонсора за периода от предишния парламентарен вот насетне, т.е. в случая за година и половина назад. За целта НАП ще предоставя необходимите данни на националните одитори. Резултатите от проверките ще бъдат публикувани в публичния регистър за даренията на партиите.

Формациите ще трябва да предадат на институцията пълни финансови отчети за предизборната кампания до 30 дни след провеждането на вота, които също ще преминават проверка за съответствие при приходи или харчове, надхвърлящи 1000 лв. До 45 след изборите информацията трябва да стане публична в интернет.

За вота партиите ще могат да бъдат подпомагани освен чрез парични дарения, и чрез безвъзмездно преотстъпване на имоти и вещи и лично извършени от доброжелатели услуги. Нито този вид помощ, нито паричните дарения обаче могат да бъдат анонимни. Освен това се ограничават плащанията на ръка. Всяко плащане в рамките на кампанията от над 1000 лв. трябва да се извършва по банков път.

Отделно от това държавата ще отпусне 900 000 лв. за агитация на малките партии без държавна субсидия и независимите кандидати под формата на медийни пакети.

Медиите, чрез които кандидат-депутат отправи обидно послание срещу друг кандидат, ще са длъжни да предоставят на засегнатия право на отговор.

Жребий в ЦИК ще определи реда, в който ще се изявяват формациите в националния ефир на БНТ и БНР. Двете медии ще откриват и закриват кампанията с предизборни клипове с времетраене до 40 секунди, които ще излъчват безплатно. Те ще трябва да предоставят безплатно и поне 240 минути ефирно време за предизборни диспути.

ЦИК определи 3 млн. лв. таван за разходите на партиите и коалициите по предизборната агитация за вота.

Независимите кандидати за депутатско място и издигналите ги инициативни комитети ще трябва да се съобразяват с максимален размер за разходите си от 200 000 лв.

Изрична забрана има от ЦИК за премахването или заличаването на агитматериали по време на кампанията, което е често прилаган похват в "предизборната война" между партиите.
 
Категорична е и забраната за разпространяване на такива материали до старта на кампанията на 5 септември. Забранява се и разлепянето на плакати на разстояние по-малко от 50 м от входовете на сградите, в които се помещават изборните секции.

До 7 дни след вота партиите ще са длъжни да разчистят предизборните си афиши. Забрана за агитация от когото и да било и под каквато и да било форма се въвежда за дните за размисъл и за гласуване. ЦИК спуска вето и за предизборни послания в търговските реклами.