Базиликата е известна и като Добруджанския Помпей

Археологическа експедиция разкри епископска базилика в най-големия античен град във вътрешността на Добруджа - Залдапа, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов. По думите му късноримската и ранновизантийска
крепост край днешното село Абрит е известна като Добруджанския Помпей, а Карел Шкорпил е сред първите археолози, които правят сондажи, съобщи БТА.
Трикорабната базилика има внушителни размери - на дължина достига 37 метра, на широчина - 21 метра, и е съпоставима с най-големите раннохристиянски храмове в Одесос, Истрия, Томис по Черноморското крайбрежие, коментира археологът професор Георги Атанасов, който заедно с доцент Валери Йотов са научни ръководители на археологическите разкопки. Археолозите предполагат, че сградата е била двуетажна и вероятно е строена в края на четвърти - началото на пети век. Базиликата е действала до началото на седми век, когато населението на Залдапа загива в драматична битка с нашественици.
Сред най-ценните находки е част от колона, изваяна от рядко срещан червен мрамор с бели ивици, използван при строежите в най-представителните антични сгради, поясниха археолозите. Сред откритите артефакти са и четири мраморни гълъба, красили амвона,
орнаменти от изящна олтарна преграда, близо 400 монети, фибули, търговски пломби и други. Голямата ми надежда е, че ще открием и резиденцията на епископа, за което има податки, каза професор Атанасов.
В първия сезон на археологическите проучвания в Залдапа е осигурено финансиране от Министерството на културата и община Крушари, допълни директорът на Регионалния исторически музей. По  думите му амбицията е базиликата и част от крепостните стени
на Залдапа, чиято агломерация достига 40 хектара, да бъдат възстановени и обектът да стане достъпен за туристи.